Първото писмено сведение за съществуването на футболен клуб в Мездра датира от пролетта на 1930 г. В броя си от 24 април вестник „Искърски фаръ” съобщава, че „между футболните дружества на „Искра” (Дърманци) и „Левски” (Мездра), на третия день от Великден (б. а. 22 април), се състоя мачъ на игрището при с. Дърманци. Резултатъ: 4:2 въ полза на „Искра” (Дърманци)”. През юли - август с. г. двете съседни села играят нови три срещи помежду си. Равносметката от тези четири двубоя: 2 победи за „Левски”, 1 реми и 1 загуба, при голово съотношение 10:8. В броя си от 15 януари 1931 г. същото печатно издание информира, че „На 10 того даде вечеринка спортният клубъ „Тича” т. е. тогава дружеството вече е било преименувано, като най-вероятно това е станало през есента на 1930 г. До 9 септември 1944 г. тичанци играят още пет приятелски срещи с отбори от региона, които са документирани в местната преса - с „Орел и Чеган - 30” (Враца), „Ст. Панчев” и „Ураган” (Орхание), „Бенковски” (Червен бряг) и „Родина” (София). Балансът от тях: 4 победи и 1 равенство, при голова разлика 21:10. Най-изразителен успех постигаме срещу „Ураган” с 8:2. Същевременно през 1932 и 1933 г. „Тича” (Мездра) достига до полуфиналите на областното първенство - начален етап от Държавния шампионат. Най-убедително побеждаваме „Царица Йоана” (Враца) у дома с 5:1, а най-голямо поражение регистрираме от „Орел и Чеган - 30” (Враца) като гости с 9:1.
***
През есента на 1945 г. в Мездра е създадено железничарско физкултурно дружество (ЖФД) „Локомотив”, което развива редица спортове, включително футбол. Пет години по-късно, през 1950 г., на ведомствено-териториален принцип започва изграждането на Доброволните спортни организиции (ДСО) „Локомотив” (към местното поделение на БДЖ) и „Динамо” (към текстилното предприятие „Станке Димитров”), които през пролетта на 1957 г. се обединяват във физкултурно дружество (ФД) „Динко Петров”. През периода 1945 - 1959 г. редовно участваме в окръжното първенство, което обхваща отбори от сегашните области Враца, Монтана и Видин. Своето най-добро класиране „Локомотив” записва през 1954 г., когато става първенец в групата и за пръв път играе квалификации за влизане в „Б” РФГ. Този успех повтаря през 1956 г. „Динамо” и през 1957 г. „Динко Петров”, който също достига до бараж за втора дивизия.
***
През 1959/60 под името „Динко Петров” за пръв път се състезаваме в новосъздадената Северозападна зона. Три сезона по-късно, през 1962/63, отборът става първенец в зоната, която е преименувана на „Огоста”, и отново добива правото да спори за промоция за втория ешелон. Това прави две години по-сетне „Локомотив, през лятото на 1965 г., когато побеждава на два пъти „Партизанин” (Червен бряг) с 2:0 и 0:1, и след три неуспешни опита постигаме заветната цел. Оттогава най-успешно във „В” група „железничарите” се представят през 1967/68, 1978/79 и 1992/93, през които заемат първо място и се завръщат в „Б” РФГ. В актива си те имат и три втори места - през 1963/64, 1989/90 и 2003/2004. Досега сме играли 29 сезона в зоните, 20 от които в Северозападната „В” РФГ (1984 - 2005). Равносметката: 620 шампионатни мача, 270 победи, 87 равенства и 263 загуби, спечелени 842 точки, при голова разлика 938 : 832.
***
Няколко данни от статистиката за представянето ни в „Б” РФГ (до пролетта на 2006/2007):
сезони във втора дивизия - 19,
изиграни шампионатни мачове - 645,
от тях 217 победи, 131 ремита и 297 загуби,
спечелени 582 точки, при голово съотношение 749 : 976,
най-добро класиране - шесто място през 1968/69 и 1976/77,
рекордьор по участия - Атанас Атанасов (Парчето) с 267 срещи,
голмайстор за всички времена - Георги Яшов с 83 точни попадения,
треньор, който най-често е ръководил отбора - Семко Горанов (8 сезона);
най-изразителни победи:
„Локомотив” (Мездра) - „Радецки” (Козлодуй) 6:0 (XX кръг, 1980/81),
„Металург” (Елисейна) - „Левски” (Лясковец) 7:0 (XXXII кръг, 1971/72),
„ЖСК - Металург” (Мездра) - „Доростол” (Силистра) 6:2 (XXI кръг, 1973/74),
най-големи загуби:
„Академик” (Свищов) - „Локомотив” (Мездра) 9:1 (XX кръг, 1983/84),
„Лудогорец” (Разград) - „Локомотив” (Мездра) 8:0 (XXVI кръг, 1983/84),
„Янтра” (Габрово) - „ЖСК - Металург” (Мездра) 7:0 (XXVIII кръг, 1977/78),
най-много победи:
„Локомотив” (Мездра) - 18 в 42 срещи през 1980/81,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 18 в 38 срещи през 1976/77,
„Металург” (Елисейна) - 16 в 34 срещи през 1971/72,
най-малко победи:
„Локомотив” (Мездра) - 3 в 34 срещи през 1983/84,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 9 в 30 срещи през 1973/74,
„Металург” (Елисейна) - 14 в 34 срещи през 1972/73,
най-много ремита:
„Локомотив” (Мездра) - 11 в 32 срещи през 1965/66,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 11 в 30 срещи през 1973/74,
„Металург” (Елисейна) - 8 в 34 срещи през 1971/72 и 1972/73,
най-малко ремита:
„Локомотив” (Мездра) - 4 в 42 срещи през 1980/81,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 4 в 38 срещи през 1977/78,
„Металург” (Елисейна) - 8 в 34 срещи през 1971/72 и 1972/73,
най-много загуби:
„Локомотив” (Мездра) - 26 в 34 срещи през 1983/84,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 21 в 38 срещи през 1977/78,
„Металург” (Елисейна) - 12 в 34 срещи през 1972/73,
най-малко загуби:
„Локомотив” (Мездра) - 12 в 34 срещи през 1968/69,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 10 в 30 срещи през 1973/74,
„Металург” (Елисейна) - 10 в 34 срещи през 1971/72,
най-много отбелязани голове: „Локомотив”(Мездра) - 60 в 42 срещи през 1981/82,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 49 в 38 срещи през 1976/77,
„Металург” (Елисейна) - 62 в 34 срещи през 1971/72,
най-много допуснати голове:
„Локомотив” (Мездра) - 96 в 34 срещи през 1983/84,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 86 в 38 срещи през 1977/78,
„Металург” (Елисейна) - 42 в 34 срещи през 1972/73,
най-много спечелени точки:
„Локомотив” (Мездра) - 42 в 42 срещи през 1981/82,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 43 в 38 срещи през 1976/77,
„Металург” (Елисейна) - 40 в 34 срещи през 1971/72,
най-малко спечелени точки:
„Локомотив” (Мездра) - 11 в 34 срещи през 1983/84,
„ЖСК - Металург” (Мездра) - 29 в 30 срещи през 1973/74,
„Металург” (Елисейна) - 36 в 34 срещи през 1972/73.
***
Първия гол за „железничарите” в „Б” РФГ отбелязва Живко Атанасов в 16 мин. на срещата „Ст. Костов” (Попово) - „Локомотив” (Мездра) 1:1 от II-я кръг на първенството през 1965/66. Автори на останалите „кръгли” точни попадения са:
гол № 100 - Стоян Добрев в мача „Локо” (Мз) - „Септември” (София) 2:2 от XVI-я кръг през сезона 1968/69,
гол № 200 - Милчо Данов в мача „Локо” (Мз) - „Раковски” (Севлиево) 2:1 от XXXI-я кръг през сезона 1970/71,
гол № 300 - Йордан Йончев в мача „ЖСК - Металург” - „Локо” (Дряново) 3:0 от XII-я кръг през сезона 1974/75,
гол № 400 - Валентин Луканов в мача „ЖСК - Металург” - „Гигант” (Белене) 3:1 от XXVIII-я кръг през сезона 1976/77,
гол № 500 - Петьо Петров в мача „Локо” (Мз) - „Девня” (Девня) 4:1 от XXVII-я кръг през сезона 1979/80, гол
№ 600 - Емил Василев в мача „Локо” (Мз) - „Дунав” (Русе) 1:0 от XVII-я кръг през сезона 1981/82,
гол № 700 - Пламен Петров в мача „Локо” (Мз) - „Доростол” (Силистра) 1:0 от IX-я кръг през сезона 1993/94.
***
Първия гол за „металурзите” в „Б” РФГ вкарва Йордан Йончев (Данчо Тапата): това става в 7 мин. на срещата от I-я кръг през сезона 1971/72 „Металург” (Елисейна) - „Доростол” (Силистра), завършила 2:1. Последното, 119-то, точно попадение за елисейчани във втория ешелон отбелязва Стоил Йорданов (Сухия) в мача „Лудогорец” (Разград) - „Металург” (Елисейна) 5:2 от XXXIV кръг на първенството през 1972/73. Той е автор и на гол № 100 за отбора от Искърското дефиле: в двубоя „Металург” (Елисейна) - „Академик” (Свищов) 4:0 от XXI кръг същия сезон.
***
Беспорният „майстор” на хеттрика е Атанас Атанасов (Парчето). Възпитаник на детско-юношеската школа на „Левски - Спартак” (София), през своята дългогодишна кариера (1972 - 1983) в „Металург” (Елисейна), „ЖСК - Металург” и „Локомотив” (Мездра) той вкарва по три гола в пет срещи, а в други три мача поразява противниковата врата четири пъти. С отбелязаните 66 точни попадения за „железничарите” Атанасов се нарежда на второ място сред най-добрите реализатори, непосредствено след Голмайстор №1 за всички времена Георги Яшов, който има 83. Иначе автор на първия хеттрик за „червено-черните” в „Б” РФГ е Владимир Хинков в срещата „Локо” (Мездра) - „Чавдар” (Бяла Слатина) 3:0 от XXX кръг на първенството 1965/66, а на последните два засега - Емил Маринов в двубоя „Локо” (Мездра) - „Червено знаме” (Павликени) 4:2 от XXVI кръг през сезона 1981/82 и Атанас Николов в мача „Белите орли” (Плевен) - „Локо” (Мездра) 2:3 от II кръг през сезона 2007/2008. Маринов има още два хеттрика през 1980/81. През годините да отбележат по три гола в един мач се е отдавало също на Георги Яшов („Локомотив”) - три пъти, на Цветан Дамянов (Лястовицата) и Владимир Хинков („Металург”), на Иван Митев - Джефри („ЖСК - Металург”) и Васил Редовски („Локомотив”).
***
Най-бързия гол за „железничарите” в „Б” група отбелязва Пламен Горчев: в 40-та секунда на срещата „Локомотив” (Мездра) - „Раковски” (Севлиево) 3:3 от XVIII кръг през сезона 1971/72. Най-бързия хеттрик вкарва Емил Маринов: между 71-та и 90-та мин. на двубоя „Локо” (Мездра) - „Червено знаме” (Павликени) 4:2 през 1981/82. Между 12-та и 42-та мин. на мача „ЖСК - Металург” - „Ком” (Берковица) 5:2 от X кръг на първенството през 1976/77 Атанас Атанасов реализира четири гола във врата на гостите.
***
„Кавалер” на автогола в „Б” РФГ е Стоян Димитров от „Металург” (Елисейна), който през сезона 1971/72 три пъти поразява собствената си врата: срещу „Локомотив” (Русе) 2:2 у дома, при гостуването на „Левски” (Лясковец) 2:2 и срещу „Кърпачев” в Ловеч 1:2. Най-често локомотивци се разписват в своята мрежа през първенството 2005/2006 - четири пъти: Мариян Тончев (Марата) срещу „Хебър” (Пазарджик) и „Спартак” (Плевен) и Ивайло Димитров (Зуека) срещу „Миньор” (Бобовдол) и „Спартак” (Плевен). Първия автогол в наша полза е дело на Беров от „Академик” (Свищов) при загубата ни с 3:2 като гости в IV-я кръг през 1968/69, а последния - на Никола Асенов от „Конелиано” (Герман) при поражението с 1:4 у дома в XXVI-я кръг през 2005/2006.
***
Най-много сезони - 6, капитан на „железничарите” в „Б” група е бил Стоян Добрев (1965 - 1972). През този период той е щатен изпълнител на дузпите в отбора: първата от тях резлизира в 22 мин. на срещата „Локо” (Мездра) - „Локомотив” (Горна Оряховица) 2:0 от III-я кръг на първенството 1965/66, а последната - в 62 мин. на двубоя „Металург” (Елисейна) - „Локо” (Мездра) 1:2 през сезона 1971/72. Останалите, които най-често се „нагърбват” да застанат зад бялата точка, са Цветан Петков, Георги Яшов, Атанас Атанасов, Иван Митев, Петьо Петров, Йордан Арсов, Валентин Кръстев, Васил Редовски, Цветан Данов, Стойчо Младенов - младши и Васил Киров („Локомотив”), както и Атанас Ангелов и Петър Минчев („Металург”).
***
Михаил Йорданов защитава вратата на „Локомотив” при първото участие на отбора в „Б” РФГ през 1965/66. В XI-я кръг той спасява първата дузпа, отсъдена срещу „железничарите” във втория ешелон - това става при гостуването ни на „Етър” (Велико Търново), което губим с 2:1, а пропуска прави Ценов от „виолетовите”. До края на сезона Йорданов парира още два 11-метрови наказателни удари: срещу „Светкавица” в Търговище и срещу „Кърпачев” в Ловеч, с което съществено допринася за оставането ни в групата. Изявени стражове през годините са още Кръстьо Мурин, Любомир Иванов (Бимбо), Николай Коцев (Мацата), Иван Викторов (Дупи), Данаил Маринов, Хари Казаков, Иван Томов и Витомир Вутов, а на „Металург” (Елисейна) и „ЖСК - Металург” - Сашо Божилов. Най-известен в национален мащаб е Витомир Вутов - роден на 22 ноември 1971 г. в гр. Мадан. Възпитаник на детско-юношеската школа на "Литекс"; прави своите първи стъпки в професионалния футбол в "Локо" (Мз) в Северната "Б" РФГ през 1993/94, където е преотстъпен да се обиграва; има 16 срещи във втория ешелон с "червено-черния" екип. След като изпадаме в Северозападната "В" РФГ, се завръща в "града на люляците" и в продължение на 15 сезона (с малки прекъсвания) е титулярен страж на ловешкия клуб. През това време записва над 300 мача за "оранжевите" в "А" и „Б” РФГ, за Купата на България и в Европейските клубни турнири. Двукратен шампион през 1997/98 и 1998/99 и носител на Купата на страната през 2001 и 2004 г. Избран за най-добър вратар в групата на „майсторите” през 1997/98; Спортист №1 на Ловеч за 2005 г.
***
Рекордьор по най-много вкарани голове във вратата на „Локомотив” е състезателят на „Академик” (Свищов) Минков, който отбелязва пет точни попадения при гостуването на „студентите” в Мездра през 1971/72 - срещата е от XXXIII кръг и завършва 3:6. Същото постижение повтаря през 1983/84 друг играч на „Академик” - Стайков: този път „железничарите” губят в крайдунавския град с 9:1 в мач от XIX кръг. Автор на първия хеттрик срещу нас е Яков от „Локомотив” (Русе), който в XXIII кръг през 1965/66 се разписва три пъти при победата на русенци като домакини с 4:2.
***
Първия червен картон в „Б” РФГ получава капитанът Стоян Добрев през 1965/66 - той е отстранен от терена в 28 мин. на срещата от XXII кръг „Локомотив” (Мз) - „Гигант” (Белене). Първият противников състезател, изгонен от игра, е централният нападател на „Локомотив” (Горна Оряховица) Божилов при загубата на горнооряховчани в Мездра с 2:0 в III-я кръг същия сезон.
***
Първата победа на „Локо” (Мездра) в „Б” група е през 1965/66: с 2:0 у дома срещу „Локомотив” (ГО) в III-я кръг. Предния кръг същия сезон „железничарите” постигат първото си реми навън - 1:1 със „Ст. Костов” (Попово), а в XXV кръг - първия си успех като гости, с 2:1 срещу „Кърпачев” (Ловеч). Първата загуба на локомотивци пред своя публика е още при прощъпалника ни във втора дивизия: с 0:1 в I-я кръг от „Добруджа” (Толбухин). В IX кръг те инкасират първото си поражение на чужд терен - с 5:0 от „Бенковски” (Видин).
***
При дебюта си в Северната „Б” РФГ през 1971/72 „Металург” (Елисейна) записва: първа победа у дома - 2:1 срещу „Доростол” (Силистра) в I-я кръг; първа победа като гост - 3:1 срещу „Лудогорец” (Разград) във II-я кръг; първо реми у дома - 1:1 с „Кърпачев” (Ловеч) в III-я кръг; първо реми като гост - 2:2 с „Левски” (Лясковец) в XV-я кръг; първа загуба у дома - с 0:1 от лидера „Волов” (Шумен) в X-я кръг; първа загуба като гост - с 1:0 от „Академик” (Свищов) в V-я кръг.
***
През 1977/78 в „ЖСК - Металург” е картотекиран преселникът от Гърция Панайотис Триандафилидис, който по-сетне, през 1979/80, се състезава в „Металург” (Елисейна), когато отборът от Искърското дефиле е във Врачанската „А” окръжна група. Три сезона по-късно, през 1980/81, в „Локомотив” играе руснакът Федор Тодорович. През пролетта на 1994 г. в състава на „железничарите” е привлечен македонецът от албански произход Синани Насер. Ето как атрактивно се представя шиптърът пред излизащия по онова време вестник „Мездра”: „Се викам Синани Насер, футбалер от Македония. Сум играл во много клубови и тоа во „Вардар”, „Патекс”, „Победа”, „Работнички” и др. Сум играл и во Германия, во Бундеслигата. Клубот се казуваше „Хесен Касел” от градот Касел. Играм либеро или дефанзивен халф”. В средата на 90 год. на XX век тук се подвизава украинският вратар Евгений Немодруг - възпитаник на ДЮШ на „Черноморец” (Одеса), пазил по-късно на „Дунав” (Русе), ЦСКА и „Славия” (София). По време на своята кариера той облича също екипите на украинските „Нива” (Виница) и „Портовик” (Иличовск), както и на първодивизионния „Шериф” от Молдова. През сезона 2000/2001 клубната чест на „червено-черните” защитава първият чернокож състезател в историята на мездренския футбол: нападателят Жан Ив Галоте от западноафриканската държава Кот д’Ивоар (Бряг на слоновата кост).
***
Един от „пионерите” на футбола в железничарския град, чието име единствено се споменава в легендарния химн на „Тича”, е Атанас Петров. Той е роден на 5 януари 1908 г. в Плевен; завършва търговската гимназия в Свищов, след което в края на 20-те години на XX век се преселва в Мездра, където е назначен за счетоводител в Популярната банка. През 30-те год. е основна единица в отбора на тичанци; играе на поста дясно крило, голмайстор на тима и любимец на публиката. От 1958 до 1968 г. е директор на месния клон на БНБ. Умира на 15 август 1994 г.
***
Първият наставник в историята на мездренския футбол е Петър Горанов. Той е роден на 18 февруари 1901 г. в Кнежа. Още като дете семейството му се премества във Враца, където завършва основното си, средно и полувисше образование. След като се дипломира във Врачанския учителски институт, на 15 септември 1922 г. е назначен за редовен учител в смесената прогимназия „Тодор Балабанов”. Преподава по история, български език и телесно възпитание. Един от инициаторите за създаването през 1929 г. на първото футболно дружество в железничарското селище - „Левски”, което на следващата година (1930) е преименувано на „Тича”. Подпредседател на спортния клуб през 30-те год. на XX век. Активист на гимнастическото дружество „Юнак”, туристическото дружество „Алеко Константинов”, местния клон на БЧК; театрален самодеец и читалищен деец; член на Съюза на прогимназиалните учители. След 9. IX. 1944 г. учителства в Лютиброд, Руска бяла, Добруша и Краводер до пенсионирането си през 1956 г. Междувременно през 1930 г. се венчава за врачанката Теменужка Пустиньова, с която имат три дъщери - Евгения, Йорданка и Цветанка; впоследствие им се раждат 6 внуци и внучки и още толкова правнуци и правнучки. Умира на 10 януари 1983 г.

***

Първият и единствен досега футболист - почетен гражданин на Мездра е Петър Данков (Пепето). Високото отличие му е присъдено с Решение № 434 на Общинския съвет от 12 юни 2003 г. Той е роден на 10 май 1926 г., започва да се състезава в „Тича” още като ученик в края на 30 год. на миналия век; изявен нападател и голмайстор на „Локомотив”, „Динамо” и „Динко Петров” през 40-те и 50-те години, а по-късно наставник на отбора; определен за футболист на 70-летието на клуба. Другата спортистка, на която е оказана тази чест (през 1998 г.), е петкратната републиканска шампионка по шахмат за жени и национална състезателка гросмайстор Мария Велчева.
***
През септември 1996 г. в хотелски комплекс „Родина” е отбелязан 60-годишният юбилей на мездренския „Кайзер Франц Бекенбауер” Семко Горанов - многократен старши треньор на „Локомотив”, „Металург” (Елисейна) и „ЖСК - Металург”. Следва дописката за това събитие на Нина Александрова във вестник „Искърски страници”, по-късно журналистка в „Дарик радио” - София: „С пищен купон в ресторант-дискотека „Съни” бе отпразнувана 60-та годишнина на изтъкнатия футболен специалист г-н Семко Горанов. Тържеството почетоха много гости от региона и страната. Между тях бяха генералният секретар на БФС Иван Вуцов, председателят на Регионания съвет на футболния съюз Венко Николов, заместник-управителят на АЕЦ „Козлодуй” Иван Иванов, зам.-председателят на Аматьорската футболна лига Георги Аврамов, главният редактор на в. „Футбол” Захари Николов, кметовете на Мездра, Враца и Роман Цветко Петков, Румен Стоманярски и Николай Миковски. Семко Горанов бе награден със златна значка за принос в равитието на детско-юношеския футбол в региона лично от г-н Иван Вуцов.”
***
След като играят в Мездра редица футболисти продължават своята кариера в отбори от майсторската група. Сред тях са клубове като „Левски”, „ЦСКА”, „Локомотив” и „Славия” (София), „Литекс” (Ловеч), „Локомотив” (Пловдив), „Берое” (Стара Загора), „Пирин” (Благоевград), „Етър” (Велико Търново), „Спартак” (Плевен), „Спартак” (Варна) и др. Най-много „железничари” защитават клубната чест на „Ботев” (Враца), когато тимът от областния център се състезава в „А” РФГ (1964 - 1990). Ето десетте, обличали най-често фланелката на врачани: Ангел Ценов (267 срещи, 3 гола), Емил Маринов (203 срещи, 69 гола), Венцислав Божилов (195 срещи, 4 гола), Любен Куновски (183 срещи, 5 гола), Петьо Петров (93 срещи), Емил Василев (88 срещи, 10 гола), Радослав Бельов (83 срещи, 2 гола), Теодоси Мутафчийски (77 срещи), Иван Томов (54 срещи) и Радослав Панов (48 срещи, 2 гола). Следват: Петър Петров (46 срещи), Данаил Маринов (43 срещи), Валентин Кръстев (35 срещи), Хари Казаков (33 срещи), Христо Паноров (27 срещи, 3 гола), Валентин Ценов (26 срещи), Йордан Йончев (21 срещи), Живко Атанасов (14 срещи, 1 гол), Георги Луканов (12 срещи, 2 гола), Бонко Райков (12 срещи), Васил Редовски (9 срещи, 1 гол), Румен Стоймиров (9 срещи), Цветан Петков, Валентин Луканов и Тахир Менков (по 8 срещи), Атанас Атанасов и Румен Славков (по 6 срещи), Пламен Найденов (2 срещи), Емил Михов, Румен Спасов и Янислав Яков (по 1 среща). Нерядко са налице обратни трансфери: бивши състезатели на „Ботев” преминават в „Локо” (Мездра). Най-изявените са Тодор Митов (196 срещи с екипа на врачани и 19 гола в елита), Цветан Данов (186 срещи, 63 гола) и Бойко Краев (89 срещи, 21 гола).
***
Един от най-известните футболисти, родени в Мездра (на 3 октомври 1961 г.), който облича фланелката на „Ботев”, е централният нападател Емил Маринов. След като през 1980 - 1982 г. се състезава в „Локомотив” в Северната „Б” група, играе седем сезона в състава на врачани в „А” РФГ (1982 - 1989). През този период записва 203 шампионатни мача, в които отбелязва 69 гола; трети в почетната листа на най-добрите реализатори на врачанския клуб и дванайсети по брой участия в майсторската група. Голмайстор на тима през 1982/83, 1984/85, 1987/88 и 1988/89; включен в крайната класация на „11-те на кръга” на в. „Народен спорт” през 1982/83.19 Автор на юбилейния гол № 850 за „Ботев” в „А” РФГ и на хетрик при историческата победа с 3:6 в столица срещу „Витоша” (София) през 1985/86. По-късно защитава клубната чест на португалските „Академика” (Коимбра) и „Буеда”, както и на „Академик” (Свищов). Има четири мача в националния отбор. Завършва Треньорската школа към БФС, притежава квалификационна степен лиценз УЕФА ”А”. Бил е старши треньор на „Ботев” (Враца) и „Локо” (Мездра) във втора дивизия и на „Искър” (Роман) в Северозападната „В” РФГ.
***
Впечатляваща кариера прави дясното крило на „Металург” (Елисейна) и полузащитник на „ЖСК - Металург” (Мездра) Венцислав Божилов (роден на 18 април 1952 г. в Своге). След като записва 134 мача във втория ешелон, в които отбелязва 30 гола, той играе като бранител 284 срещи в „А” РФГ и вкарва две попадения: 195 с екипа на „Ботев” (Враца), а останалите - с този на „Академик” (Свищов).20 Има участия в турнирите за Купата на Съветската армия, Купата на НРБ, „Интертото” и Балканската клубна купа. „Кавалер на звездите” в класацията на в. „Народен спорт” през 1983/84, капитан на отбора на „11-те на кръга” през същия сезон и двукратен носител на Купата за индивидуално спортсменство на в. „Земеделско знаме” през 1983/84 и 1984/85. Включван неколкократно сред 10-те най-добри спортисти на Врачански окръг. Завършва своята кариера във вторидивизионния кипърски клуб „Анагенезис” (Дериня) и „Доростол” (Силистра). *** През 1988 -1991 г. в „Локо” (Мездра) е привлечен полузащитникът Николай Станчев (роден на 3 юни 1967 г. в Ботевград). Възпитаник на ДЮШ на местния „Балкан”; по-късно играе в „Ботев” (Враца), „Черноморец” (Бургас) и „Спартак” (Варна). Облича също екипите на „Шавеш” (Португалия) и на немския „Заксен” (Лайпциг). През периода 1994 - 2006 г. записва 246 мача с екипа на варненския клуб в „А” РФГ, в които отбелязва 48 гола; дългогодишен капитан на „соколите” в майсторската група.
***
Сред най-опитните футболисти на „Локомотив” през сезона 1993/94 е халфът Цветан Данов (роден на 27 юни 1959 г. в с. Белотинци, Монтанско). Възпитаник на ДЮШ на „Сеп. слава” (Михайловград); преди да дойде в Мездра играе в „ЦСКА” и „Дунав” - Русе (1979 - 1981), след което шест сезона и половина (1981 - 1987) е един от основните конструктори и реализатори на „Ботев” (Враца) в „А” РФГ. Записва 186 срещи в майсторската група с екипа на врачани, в които отбелязва 63 гола - пети по вкарани точни попадения в почетната листа на клуба и 18-ти по брой участия. Има три мача в „А” и два мача в „Б” националния отбор. По-късно се състезава във втородивизионните португалски клубове „Фарензе” (1988 - 1989) и „Олханензе” (1989 - 1991), а впоследствие отново облича фланелката на „Ботев” в „Б” РФГ (1991 - 1993); приключва своята кариера в „Академик” (Свищов) през 1994/95.
***
Най-перспективният футболист, роден в Мездра (на 8 февруари 1984 г.), е Цветан Генков. Първоначално тренира лека атлетика при Георги Митев; по-късно започва да играе футбол в юношеския тим на „железничарите”, където негов наставник е Семко Горанов.. Скоро намира място в мъжкия отбор на „Локомотив” (Мз), който по това време се състезава в Северозападната „В” група под ръководството най-напред на Димитър Ефремов, а впоследствие на Валери Цветанов. През трите сезона, в които защитава клубната чест на мездренските „железничари” (2001/2002, 2002/2003 и 2003/2004), има 75 мача в трета дивизия, в които е отбелязал 40 гола, включително един за Купата на България. Европейски железничарски шампион от XVII-то първенство на USIC в курорта „Албена” през 2003 г., на финалите на което играе 4 мача и вкарва един гол. През 2003/2004 става голмайстор на зоната с 24 точни попадения и преминава в „Локомотив” (София).
Следващите три сезона (2004/2005, 2005/2006 и 2006/2007) е основна единица в състава на столичани, през което време записва 96 мача с „червено-черния” екип, влючително шест в европейските клубни турнири (Купата на УЕФА) и пет за Купата на България. В тях отбелязва 57 гола, в това число четири за Купата на УЕФА - срещу „Македония” (Скопие), „Бней Йехуда” (Израел) - 2 и „Фейенорд” (Холандия), и три за Купата на България. Един от водещите реализатори в майсторската група; през 2005 и 2006 г. е определен за подгласник в категорията „Най-добър млад играч” в анкетата на Асоциацията на българските футболисти; няколко пъти е избиран за футболист на кръга. Голмайстор на „А” РФГ през сезон 2006/2007 с 27 точни попадения.
Има 9 срещи в младежкия национален отбор, в които е вкарал 3 гола, както и 9 мача досега в представителния тим на нашата страна. През юни 2007 г. подписва договор с първодивизионния руски клуб „Динамо” (Москва) срещу трансферната сума от 2,25 млн. евро. Контрактът му е за 4,5 г. т. е. до края на 2011 г.
Ето още някои данни от статистиката:
дебют в Северозападната „В” АФГ - на 14 октомври 2001 г. в срещата „Ситомир” (Никопол) - „Локомотив” (Мездра) 2:0 от IX-я кръг през сезон 2001/2002;
първи гол във „В” АФГ  - на 12 май 2002 г. в срещата „Локомотив” (Мездра) - „Олимпик” (Тетевен) 2:2 от XXVIII кръг през сезон 2001/2002;
дебют в „А” РФГ - на 6 август 2004 г. в срещата „Литекс” (Ловеч) - „Локо” (Сф) 2:0 от I-я кръг през сезон 2004/2005.;
първи гол в „А” РФГ - в 68 мин. на срещата „Локо” (Сф) - „Марек” (Дупница) 4:2 от II-я кръг през сезон 2004/2005;
първи гол в турнира за Купата на България:
с екипа на "Локомотив" (Мездра) - в 93 мин. на 1/32-финалната среща "Локо" (Мз) - "Академик" (Свищов) 2:1 след продължения през сезон 2002/2003;
с екипа на "Локомотив" (София) - в 53 мин. 1/16-финалната среща „Черно море” (Варна) - „Локо” (Сф) 3:4 през сезон 2004/2005;
първи (и единствен досега) автогол - в 85 мин. на срещата "Локо" (Сф) - "Славия" 2:1 от XVIII кръг през сезон 2005/2006;
първи хеттрик в „А” РФГ - в 5-та, 45-та и 62-та мин. на срещата „Локо” (Сф) - „Пирин 1922” (Благоевград) 5:0 от XXVI-я кръг през сезон 2005/2006;
първа реализирана дузпа в кариерата си - в 47 мин. на срещата "Локо" (Сф) - "Берое" (Стара Загора) 4:1 от XXVIII кръг през сезон 2005/2006;
първи червен картон в „А” РФГ - в 42 мин. на срещата „Локо” (Сф) - „Литекс” (Ловеч) 1:0 от XXII кръг през сезон 2006/2007;
дебют в първенството на Русия - на 14 юли 2007 г. в срещата „ЦСКА” (Москва) - „Динамо” (Москва) 0:1, влиза като резерва в 68 мин. на мача на мястото на Руслан Пименов;
първи гол за „Динамо” (Москва) - в 70 мин. на 1/8-финалната среща за Купата на Русия „Зенит” (Санкт Петербург) - „Динамо” (М) 8:3;
дебют в младежкия национален отбор - на 16 октомври 2004 г. в 65 мин. на приятелската среща България - Италия 0:2;
първи гол в младежкия национален отбор - на 3 юни 2005 г. в 56 мин. на квалификацията за Европейско първенство България - Хърватия 2:1;
дебют в националния отбор (мъже) - на 17 август 2005 г. в приятелската среща България - Турция 3:1, в която замени в 58 мин. Димитър Бербатов;
дебют в европейските клубни турнири - на 13 юли 2006 г. в срещата от първия квалификационен кръг за Купата на УЕФА „Локо” (Сф) - „Македония” (Скопие) 2:0;
първи гол в европейските клубни турнири - на 27 юли 2006 г. в 70 мин. на срещата-реванш от първия квалификационен кръг за Купата на УЕФА „Македония” (Скопие) - „Локо” (Сф) 1:1.
***
Най-популярният футболен съдия, роден в Мездра (на 6 септември 1971 г.), е Петър Тончев. Възпитаник на детско-юношеската школа на ФК „Локомотив”; от 1984 до 1989 г. играе в децата, юношите младша и старша възраст на „железничарите” в зоновите групи, а през 1998/99 се състезава в алтернативния клуб „Мездра’98” във Врачанската „А” ОФГ. Викан е в националния отбор - юноши до 16 год. Започва своята съдийска кариера през 1999 г., като първоначално свири до ниво „В” група (включително). През периода 2003 - 2006 г. редовно получава наряди като асистент и главен рефер в „Б” РФГ, а от пролетния полусезон на 2007 г. Изпълкомът на Българския футболен съюз го включва в ранглистата на ръководещите съдии в групата на „майсторите”. Членува в столичната съдийска колегия. Бил е страничен рефер на два мача от финалите на XVII-то Европейско железничарско първенство през 2003 г. в курорта „Албена”, както и в срещи от турнира за Купата на България.