Феноменът „Цар Футбол” прави своя прощъпалник в Мездра през втората половина на 20-те години на миналия век - само три десетилетия след като швейцарските учители Жорж дьо Режибюс, Шарл Шампо и Луи Айер запознават младежите от Варна, София, Лом и други градове на страната с играта „ритнитоп”. По спомените на Никола (Кольо) Джолов тя пленява с магическа сила най-напред учениците от тогавашната гимназия „Тодор Балабанов”. Любородната искра към новия спорт запалва у децата учителят по български език, история и телесно възпитание Петър Горанов - възпитаник на Врачанската мъжка гимназия и активист на гимнастическото дружество „Юнак”. Играе се с парцалени топки на поляната, където днес се намира площад „Македония”, или в околностите на сегашния пазар. Други обикнати места за ритане на топка били върбалакът на левия бряг на река Искър срещу жп гарата и теренът на градския стадион.
Първото писмено сведение за съществуването на футболен клуб в железничарското селище откриваме върху страниците на излизащия по онова време независим вестник за просвета, култура и стопанство „Искърски фаръ”. В броя си от 24 април 1930 г. седмичникът съобщава, че „На третия денъ от Великден се състоя мачъ на игрището при с. Дърманци” между местния „Искра” и „Левски” - Мездра. Тогава в общинския център вече са създадени туристическо дружество ”Алеко Константинов” (1918), колоездачно дружество „Искърски колоездачъ” (1925), а малко по-късно дружество “Юнак” и клон на юношеския туристически съюз - Ю.Т.С. ”Княз Симеон Търновски” (1937).
Най-вероятно през есента на 1930 г. спортното дружество „Левски” е преименувано на „Тича” (старото име на река Камчия): така се е казвал най-старият футболен клуб във Варна, основан през 1913 г. Идеята за необичайното за нашия регион название е на братята Владо и Слави, които идвали тук от морската столица да прекарат лятната ваканция при леля си.
***
Друго печатно издание документира първото участие на СК „Тича” в шампионата по футбол на Врачанската спортна област - начален етап от държавното първенство, което се организира от 1924 г. от Българската национална спортна федерация (БНСФ). Ето какво пише в. ”Врачански новини” за този паметен исторически факт. Годината е 1932: “На 24 юли се произведе първият рундъ състезания за областно първенство по елиминатурната система, които завършиха както следва: въ гр. Враца между с. к. “Ботев” (Враца) и с. к. “Ботев” (Фердинанд) - 8:0, въ гр. Бяла Слатина между с. к. “Царь Крумъ” (Бяла Слатина) и с. к. “О.19” (Оряхово) - 8:2, въ гр. Червен брягъ между с. к. “ОЧ-30” (Враца) и с. к.”Б.С.30” (Червен брягъ) - 3:0, въ с. Мездра между с. к. “Тича” (Мездра) и с. к.”Царица Йоана” (Враца) - 5:1”.
На полуфиналите “Тича” губи като гост от “Орел и Чеган-30” с 9:1, а “Ботев” побеждава “Царь Крумъ” с 6:1. Двете срещи се играят на игрището на 15 пoлева дружина в града под Околчица. Следващата година (1933) мездренци за втори път достигат до полуфиналите на областното първенство. Информация отново черпим от в. “Искърски фаръ”: „В неделя, 23 т. м., се игра мачъ за първенство въ Врачанската областъ между с. к. „Тича” (Мездра) и „Царица Йоана” (Враца), който даде резултатъ 1:0 за “Тича”. На 30 того същиятъ ще играе пакъ в Мездра съ „О.Ч.-30” (Враца).”;
„В неделя, 30. VII т. г., се състоя въ Мездра полуфиналниятъ мачъ за първенство въ Врачанската областъ между спортните клубове „О.Ч.-30” (Враца) и „Тича” (Мездра), който даде резултатъ 3:1 за „О.Ч.-30”.
Сред „пионерите” на организирания футбол са вратарите Али и Мохарем Ибраимови, център халфовете Коцо Боденски и Никола Джолов, лявото крило Атанас Петров, нападателят Дано Ватов, Иван Македонски, Кръстьо Добрев, Иван Стефанов, Мишко Вандов, Иван Димитров (Пикьора) и Костадин Илиев. Наставник на отбора е Петър Горанов, а сред неговите спомоществователи са търговецът Цанко Минков и предприемачът Марин Ганев.
Тогава се ражда и легендарният химн на „Тича”, името на чийто автор не се е съхранило през годините:

1. „Автомобилът фучеше
по Врачанското шосе.
„Тича” заминава а Петров я вкарва
на спортното турне.

2. Топката подскача,
от удар тя лети,
а Петров я вкарва
в чуждите врати.

Припев: Ах, Вие, тичанци,
Врачански първенци,
с труд и воля добихте
лаври и венци!”

* * *
Уникален документ за миналото в нашия край на най-популярната игра е Уставът на СК „Тича” от 1939 г. Той е утвърден със Заповед № 4292 от 29. XII с. г. на тогавашния министър на вътрешните работи и народното здраве ген. Никола Недев и още един път доказва, че през 30-те год. на ХХ век „Тича” членува в предшественика на БФФ и БФС - Българската национална спортна федерация и участва в първенството на Врачанска област (респ. в държавния шампионат). По това време председател на Управителния съвет на клуба е аптекарят Христо Костов, подпредседател - гимназиалният учител Петър Горанов, а домакин - Али Ибраимов. Контролната комисия оглавява Марин Ганев.
От устава научаваме, че клубните цветове на „Тича” са бяло и черно, клубът има печат, а девизът му е: „Чрез спорта - за Родината, за „Тича”. И още: че освен по футбол, преди 9. IX.1944 г. дружеството устройва състезания по лека атлетика и волейбол и има юношески отдел - деца от 12 до 18 год. Урежда събрания, реферати, утра, забави, вечеринки и срещи. Любопитство буди чл. 1 от Устава, в който са формулирани основните цели на клуба: „да възпитава физически и морално членовете си, да издигне престижа на физическото възпитание сред обществото, да насади здрави и разумни чувства на любовъ къмъ Родината, като възпитава членовете си къмъ самопожертване предъ нейните идеали”. Интерес представлява забележката: „ Дарения, които обвързватъ клуба съ задължения, противни на целите му, не се приематъ”. А така също наказанията, налагани на провинилите се състезатели - напомнюване, мъмрене, глоба, отстраняване от игра, от тима и от клуба, и изклюване завинаги.
За съжаление периодът 1934-44 г. като цяло остава terra incognita във футболната история на Мездра. Да се надяваме, че бъдещите изследователи ще хвърлят светлина върху това потънало в забвение десетилетие. За основен източник би могло да им послужи течението на централната спортна преса, което се съхранява в Народната библиотека в столицата. Засега не разполагаме с данни тичанци да са участвали в турнирите за Държавната (Царската) купа.