Със създаването на Централния футболен съвет (1945 г.), преименуван по-късно на Републиканска секция по футбол (1948 г.), започва нов етап в организационното укрепване и масовизиране на най-популярната игра. По това време (есента на 1945 г.) в Мездра е основано железничарското физкултурно дружество (ЖФД) „Локомотив”. Наред с футбола, в него постепенно се развиват и други спортове като лека атлетика, ски, спортна гимнастика, колоездене, волейбол, мотоциклетизъм, а по-късно шахмат, хандбал, плуване, баскетбол, борба, самбо, спортна стрелба, тенис на маса и дори мотобол.
Най-сериозният ни успех непосредствено след 9-ти септември е участието ни през 1946 г. в турнира за Купата на Съветската армия (наследник на Държавната купа 1925 - 1943 и предшественик на Купата на НРБ 1980 - 1990 и Купата на България). Сред 32-та отбора, които се включват в първото издание на най-масовото футболно съревнование у нас до 1990 г., са „Левски” (София), „Етър” (Велико Търново) и „Ботев” (Благоевград). На 1/16-финалите отстраняваме „Дунавец” (Търнак) 2:2 и 3:2, а на осминафинала губим като гости от „Бенковски” (Видин) с 0:3 - класиране, което ще повторим чак през сезона 1983/84. През този период видинчани са най-реномираният тим в региона, полуфиналист в републиканския шампионат.
Локомотивци редовно участват в първенството на Врачанска околия (окръг) - начална фаза от държавния шампионат, който до 1948 г. се провежда по системата на преките елиминации. Тогава се състезават Спас Панушев, Владо Симеонов, Христо Цоликов, Иван Андреев (Пупляка),Борис (Боре) Стоилов, Тодор Динков (Турчина), Димитър Андреев (Мути), Васил Василев (Васо Барабата), Христо Петков (Бика), Велчо Илиев (Гюзлара), Лачо Петров, Ангел Каменов (Гелето), Петър Данков (Пепето), Лило Цолов и др.
***
През 1950 г. в цялата страна започва изграждането на Доброволни спортни организации (ДСО) на териториално-производствен принцип. В Мездра най-изявените от тях са ДСО „Локомотив” към местното поделение на БДЖ и ДСО „Динамо” към текстилното предприятие „Станке Димитров” и фабричното заводско училище (ФЗУ). Двата отбора играят в окръжното първенство, в което са обхванати сегашните Врачанска, Видинска и Монтанска област. До 1958 г. то се провежда по кръговата система пролет-есен - модел, възприет от Съветския съюз.
Паметна в историята на футбола ще остане 1954 г., когато за пръв път играем квалификации за влизане в „Б” РФГ. През този сезон „Локомотив” става първенец в Оряховската окръжна група с 16 т. и голова разлика 23:8 (актив, натрупан след 8 победи и 2 загуби), „Динамо” (Враца) оглавява Врачанската, а „Локомотив” (Лом) - Видинската ОФГ. На баража за попълване състава на Северозападната „Б” група мездренци и ломчани побеждават „Динамо” с по 3:0 и играят финал помежду си на неутрален терен във Враца, който губим драматично след три мача - 0:0, 1:1 и 0:1.
През 1956 г. много добре в първенството на Врачанската „А” окръжна група се представя „Динамо” (Мездра), треньор на който е Димитър Николаев. Динамовци оглавяват крайното класиране с 31 т. и голова разлика 47:28 (13 победи, 5 равенства и 4 загуби; голмайстор на отбора - Петър Данков с 19 точни попадения), „Локомотив” (Мездра) остава шести с 22 т. и голова разлика 26:21 (голмайстор Лило Цолов с 14 попадения). Заради намаляването от следващия сезон (1957 г.) на броя на „Б” групите от седем на две обаче (Северна и Южна), плейофи за втория футболен ешелон не се играят.
През този период екипа на „Динамо” обличат Спас Панушев, Владо Симеонов, Добри Ваклинов (Немия), Митко Мотора, Христо Николов (Каракаша), Гено Вълков, Дано Бияра, Върбан Калчев (Врабчо), Дичо Витанов, Ванчо Пунчестия, Тодор Ненкин, Иван Андреев (Пупляка), Стефан Димитров (Даскала), Петър Данков (Пепето), Борис (Боре) Стоилов и Славчо Димитров, а в „Локомотив” се състезават Живко Тончовски, Велчо Първанов (Баба Кера), Любен Вълков (Бебчо), Иван Стоянов (Мешо), Тодор Динков (Турчина), Гето Воденичаров, Лило Ценов (Трудовака), Атанас Данчев, Георги (Гиго) Томов, Валентин Вълков (Владо Черното), Петър Николов (Пешо Синигера),Симеон (Мони) Николчов, Христо Кузманов (Ицо Колеца), Лило Цолов, Васил Божилов, Стамен Христов (Германеца) и Петко Стоянов (Пендето).
* * *
В началото на 1957 г. в българския спорт е предприета поредната структурна промяна: започва изграждането на Българския съюз за физическа култура и спорт (БСФС), престават да съществуват Доброволните спортни организации (ДСО) и на тяхно място се създават физкултурни дружества. В резултат - през март в Мездра е сформиран сборен отбор, а през май ДСО „Локомотив” и ДСО „Динамо” се обединяват във физкултурно дружество „Динко Петров”.
През този сезон отново участваме в първенството на „А” окръжната футболна група, заедно с тимове от Врачански, Михайловградски и Видински окръг. В крайното класиране заемаме първото място с 31 т. и голова разлика 50:16 (15 победи, 1 равен, 4 загуби), пред „Левски” (Лом) с 28 т. и „Бачи Цеко” (Хайредин) с 23 т. Така за втори път достигаме до квалификации за втора дивизия.
На баража за влизане в Северната „Б” РФГ „Динко Петров” се изправя срещу първенеца на Плевенски окръг - “Скобелев” (Плевен), преименуван по-късно на “Септември”. След като завършваме 1:1 у дома и губим като гости с 1:2, отново пропускаме възможността да играем в по-горното ниво на българския футбол.
* * *
През 1959/60 г. за пръв път се състезаваме в новосъздадената Северозападна зона в компанията на съперници като “Балкан”(Габрово), “Бенковски” (Видин), ”Септември” (Плевен), “Кърпачев” (Ловеч) и “Сеп. слава” (Михайловград) - все бивши членове на „Б” РФГ. За треньор на тима е назначен екснационалът и нападател на “Левски” (София) Арсен (Аце) Димитров. Своя първи сезон в зоната „Динко Петров” завършва пети в таблицата с 34 т. и голова разлика 49:38, през 1960/61 прави сериозно отстъпление - 13-то място с 24 т. и голова разлика 36:54 (10 победи, 4 равенства и 16 загуби), а през 1961/62 се представя значително по-добре: четвърти с 27 т. и голово съотношение 30:25 (11 победи, 5 ремита и 6 загуби).
Особено успешен е сезонът 1962/63, когато заемаме първо място в зона “Огоста” с 30 т. и голова разлика 36:21 (12 победи, 6 равенства и 4 загуби) и добиваме правото да участваме в тристранен квалификационен турнир за влизане в Северната „Б” РФГ. В драматични срещи по системата „всеки срещу всеки”, които се играят през юни 1963 г. в Троян, завършваме 0:0 с първенеца на зона „Янтра” - „Левски” (Лясковец) и 1:1 с първенеца на зона „Мизия” - „Вапцаров” (Плевен) и въпреки че печелим симпатиите на публиката като най-добрия отбор в турнира, за трети път не успяваме да постигнем заветната цел. С промоция за втория ешелон се сдобива „Левски” (Лясковец), който побеждава „Вапцаров” (Плевен) с 1:0.
По него време основни единици са вратарите Живко Тончовски и Кръстьо Мурин, бранителите Гено Христов, Симеон Николчов (капитан), Стоян Добрев (Содата), Христо Николов и Коцо Горанов, полузащитниците Цветан Бончев, Апостол Данков, Иван Вутов, Кирил Наумов, Илия Ананиев и Веселин Денчев, нападателите Борис (Боре) Стоилов, Иван Спасов, Христо Димитров (Мики), Димитър Соколов и Захари Николов. Треньори през този период са Николай (Кайчо) Каменов, Лило Цолов, Петър Данков (Пепето) и Васил Кирков (Мацока).
***
През лятото на 1963 г. физкултурното дружество „Динко Петров” се преименува на „Локомотив”, а за треньор на отбора е назначен Никола (Кольо) Божилов. Основен съперник на „железничарите” през следващия сезон в зона „Огоста” - 1963/64, е „Миньор” (Враца). Няколко кръга преди края на първенството сме неизменен лидер в класирането, но в крайна сметка начело излизат миньорци с 30 т., пред „Локо” (Мездра) с 27 т. и „Металург” (Елисейна). Понеже врачани нямат статут на дружество, на баража за „Б” група срещу първенеца на зона „Мизия” - „Ботев” (Българене) трябва да играе „Локомотив”. По административен път обаче, на плейофа отива „Миньор” и след 3:1 и 0:1 влиза в Северната „Б” РФГ.
През 1964/65 съставът на зона „Огоста” е увеличен от 12 на 14 отбора. Претенденти за първото място са „Локомотив” (Мездра), „Левски” (Лом) и „Мизия” (Кнежа), които до последния кръг водят оспорвана борба за лидерство. На полусезона изоставаме с 2 т. от своите съперници (наставник е Никола Божинов, който през пролетта е сменен от Семко Горанов), но в крайното класиране сме с най-добър актив: 35 т. и голова разлика 44:20 (14 победи, 7 ремита и само 5 загуби), като изпреварваме с 3 т. „Левски” (Лом) и с 4 т. „Мизия” (Кнежа). Така добиваме право да играем бараж за влизане в Северната „Б” РФГ с първенеца на съседната зона „Янтра” - „Партизанин” (Червен бряг).
В първата квалификационна среща на 3 юли 1965 г. побеждаваме с 2:0 (голмайстори: Крум Митев и Костадин Шанин), а в реванша на 10 юли отново се поздравяваме с успех - този път с 0:1 (попадение от дузпа на Стоян Добрев) и за пръв път печелим виза за втория футболен ешелон.
Имената на тези, които ще останат изписани със „златни букви” в историята на мездренския футбол: вратарят Кръстьо Мурин, капитанът Симеон Николчов, играещият наставник Семко Горанов, Цветан Бончев, Крум Митев, Апостол Данков, Кирил Наумов, Милчо Петров, Стоян Добрев, Костадин Шанин, Христо Димитров, Иван Върбанов, Митко Соколов, Коцо Петков, Иван Трайков и Цветан Иванов (Пощата). По това време председател на ДФС „Локомотив” е Христо Кръстев (Ботора), а ръководител на футболната секция - Кирил Павлов. Неоценима помощ на отбора оказва директорът на бирената фабрика „Леденика” Горан Трифонов.