15 август 1965 г., Мездра, градският стадион: капитаните на „Локомотив” Стоян Добрев и на бившия член на майсторската група „Добруджа” (Толбухин) Паскал Киров издигат флага за тържественото откриване на новия сезон в Северната „Б” РФГ - първия за „железничарите” във втория футболен ешелон. Преди срещата, която е наблюдавана от многобройна публика и завършва 0:1 (гол на Господинов), двата отбора са приветствани от представители на Градския народен съвет и Окръжния съвет на БСФС, деца поднасят букети с цветя на състезателите, свири духовата музика. Специално за старта на шампионата е извършен основен ремонт на игрището отвъд Искъра; на терена е засаден райграс (дотогава върху него са виреели бодливите „бабини зъбета”) и е построена съблекалня. Междувременно в състава са привлечени Михаил Йорданов, Живко Атанасов, Кирил Толев, Владимир Хинков и Николай Минков.
Реалистичната цел, която си поставяме при своя дебют във втора дивизия (старши треньор Семко Горанов), е запазване на мястото си в групата. Тя е изпълнена: в крайното класиране сме тринайсети (от 18 отбора) с 29 т. и голова разлика 38:44 (9 победи,11 равенства и 12 загуби). Особено силно играем навън, където постигаме шест ремита и първата си победа като гост - в 25-я кръг 2:1 срещу „Кърпачев” (Ловеч). С 16 точни попадения Владо Хинков дели второ-трето място сред реализаторите на север; останалите изявени голмайстори са Христо Димитров, Стоян Добрев и Кирил Наумов. Силни прояви има вратарят Михаил Йорданов, който дори спасява три дузпи във важни моменти (при гостуванията на „Етър”, „Светкавица” и „Кърпачев”).
Още едно паметно събитие: на 2 март 1966 г. в Мездра за пръв път се играе международна футболна среща - в нашия град гостува чешкият „Дукла” (Банска Бистрица), когото побеждаваме с 2:1 (голмайстори: Хинков, Добрев).
***
Преди сезона 1966/67 напускат редица основни състезатели, на чието място са привлечени Костадин Табаков, Васил Кьосев, Петър Петров, Емил Георгиев, Милчо Петров, Атанас Стойнев и Христо Велев. В паузата на първенството за старши треньор е назначен бившият национал Петър Енчев (Джагата).
През пролетта на 1967 г. правим своето първо задгранично турне - в Руан (Франция), където играем три приятелски мача: 5:0, 2:2 и 3:1 с аматьорския ФСЖТ от кв. Пти Кювий (предната година французите ни гостуват, побеждаваме ги с 3:0 и сега им връщаме визитата).
За съжаление това ненавременно излизане в чужбина се отразява негативно върху борбата ни за оставане в групата. Уморени от пътуването, губим с 0:2 като домакини решителната среща с „Миньор” (Враца) и изпадаме в зоните. В крайното класиране заемаме пред-предпоследното (17-то) място с 30 т. и голова разлика 42:48 (11 победи, 8 равенства и 17 загуби).
***
През следващия сезон (1967/68) „железничарите” са на „поправителен изпит” в зона „Мизия”. Техен наставник е Никола Божилов - бивш състезател на „Септември при ЦДВ”, шампион на България при първата титла на „армейците” през 1948 г., включен впоследствие в идеалната единайсеторка на ЦСКА за 50-летието на клуба. През пролетта треньорския пост отново заема Петър Енчев. От самото началото сме неизменен лидер в таблицата, накрая оглавяваме класирането с 22 т. и голова разлика 27:9 (11 победи, 0 равни и 3 загуби) и се завръщаме в „Б” РФГ.
Като награда сме изпратени от БФФ на турне в Румъния: играем приятелска среща с втородивизионния „Флакара” (Морени), която губим с 0:2, и завършваме 1:1 с елитния „Търговище” (голмайстор: Христо Димитров). През август 1968 г. „Флакара” гостува за контрола в Мездра, която печелим с 2:1 (попадения на Костадин Табаков и Ганчо Тодоров).
***
1968/69 е един от най-силните сезони на „Локомотив” в Северната „Б” РФГ. Старши треньор по време на лятната подготовка е Здравко Душанов, който е сменен от Нони Савов - възпитаник на школата на „Локомотив” (София). В крайното подреждане заемаме престижното шесто място с 36 т. и голова разлика 46:43 - актив, натрупан след 14 победи, 8 равенства и 12 загуби. Това е най-доброто ни класиране, което ще повтори през 1976/ 77 г. „ЖСК - Металург”. Преди нас са само „Етър”, „Бенковски”, „Академик”, „Чардафон-Орловец” и „ЖСК-Спартак”, а изпреварваме окръжни центрове като Михайловград, Търговище, Ловеч, Шумен и Силистра. В таблицата по спортсменство сме втори с 673 т., непосредствено след „Левски” (Лясковец).
По това време в отбора играят Любомир Иванов (Бимбо), Петър Петров, Ангел Ценов (Гелето), Иван Трайков, Милчо Петров, Костадин Табаков, Кирил Наумов, Симеон (Симо) Прошин, Симеон (Мони) Стоичков, Стоян Добрев (капитан) и Ганчо Тодоров (Кръстьо Мурин, Николай Коцев (Мацата), Йохан Николов, Христо Димитров). Председатели на ДФС „Локомотив” през този период са Атанас Атанасов и Владимир Иванов.
Междувременно през зимата на 1969 г. осъществяваме турне в Източна Германия, където правим реми - 0:0 с ексшампиона на ГДР „Карл Цайс” (Йена), побеждаваме „Вайда” с 2:1 и губим от „Визмут” (Гера) с 0:7.
1968 г. ще остане в аналите на мездренския футбол с още едно паметно събитие. На 8 декември “железничарите” играят на градския стадион контрола с националния отбор (ст. треньор д-р Стефан Божков). Победа с 4:1 постигат „трикольорите”, като почетното попадение за нас вкарва Симеон Прошин. Само три дни по-късно България завършва 1:1 на „Уембли” със световния шампион Англия (0:1 Аспарухов 32 мин., 1:1 Хърст 35 мин.). „В подготовка за мача с Англия националният отбор има контролна среща в Мездра с тамошния „Локомотив” - четем в хрониката на в. „Народен спорт”. Играха: Симеонов, Пешев, Ив. Димитров, Гаганелов, Пенев, Жечев, Г. Попов, Бонев, Аспарухов, Якимов (Жеков), Дерменджиев (Я. Кирилов).
Резултат: 4:1, като за националите отбелязаха Дерменджиев (34 и 41 мин.), Я. Кирилов (57 мин.) и Жеков (87 мин.). Блестящо игра вратарят на домакините Мурин, който спаси много положения.”
***
Значително по-незадоволително се представяме през 1969/70, когато от един от челниците в Северната „Б” РФГ, постепенно затъваме в дъното на таблицата и се борим за оставане в групата. В състава има голямо текучество. На треньорското кормило се сменят Ангел (Чори) Петров, Иван Динев, а щом трябва да се „спасява положението” - Цветан Бончев.
В крайното класиране заемаме последното (16-то) място с 29 т. и голова разлика 39:52 (10 победи, 7 равенства и 17 загуби). Въпреки това не изпадаме, тъй като по време на шампионата заради създаване на извънбюджетна („черна”) каса от групата е изваден „Волов” (Шумен); по-сетне за опит да бъде подкупен вратарят на „Раковски” (Севлиево) същата участ сполетява „Лудогорец” (Разград).
От този сезон, по инициатива на в. „Народен спорт” и със съдействието на БСФС и МВР, е учредено съревнованието „Образцова спортна публика”, което просъществува до 1991 г. По обясними причини през 1969/70 заемаме предпоследното (15-то) място в него; след нас остава единствено „Дунав” (Лом).
***
Преди сезона 1970/71 в „Локомотив” е извършено подмладяване. Сред новите попълнения са Бонко Райков, Цветан Петков (Цецо Попа), Георги Яшов, Христо Урдев, Борислав Василев (Бубето), Милчо Гергов (Романски), Пламен Горчев, Йордан Вълков (Данчо Таланя) и Коце Димитров. За старши треньор от ДФС „Ботев” е командирован бившият вратар на врачани в майсторската група Симеон Къчовски.
В първенството се представяме относително равномерно, движим се в „златната среда” на таблицата, а в крайното класиране заемаме почетното осмо място (от 18 тима) с 32 т. и голова разлика 41:41 (11 победи, 10 равни и 13 загуби). За пръв път оглавяваме таблицата по спортсменство в групата с 677 т., пред „Добруджа” (Толбухин) с 676 и „Сеп. слава” (Михайловград) с 667. Основни реализатори са Яшов, Стоичков и Урдев. Председател на физкултурното дружество по него време е Стефан Мишев, а председател на футболната секция - Горан Трифонов.
В турнира за Купата на Съветската армия достигаме до 1/16-финалите, където губим като гости с 2:4 от бронзовия медалист в тазгодишния шампионат в „А” група - „Ботев” (Враца).
***
В рамките на подготовката си за предстоящото първенство през лятото на 1971 г. „Локомотив” заминава на 10-дневно турне в Украйна, където играе три контролни срещи: с побратимения с Мездра гр. Конотоп 2:2, със „Свема” (Шостка) 1:0 и с втородивизионния „Спартак” (Суми) 2:2. През късната есен на с. г. отново гостуваме в Руан (Франция) и побеждаваме работническия тим на Пти Кювий със 7:3, а в края на ноември „Спартак” (Суми) ни връща визитата - 2:1.
Сезонът 1971/72 ще остане в историята като първият и единствен, през който в Северната „Б” РФГ се състезават два отбора от Искърския край: „Локомотив” - Мездра (с треньор Симеон Къчовски) и „Металург” - Елисейна (с наставник Семко Горанов). Дерби-срещите помежду им се радват на голям зрителски интерес. През есента „железничарите” надделяват като гости с 1:2 (0:1 Яшов 18 мин., 1:1 Дамянов 59 мин., 1:2 Добрев 62 мин.), но през пролетта „металурзите” им го връщат, като ги побеждават с 0:2 (0:1 Митев 13 мин., 0:2 Йончев 76 мин.) - поражение, което ще се окаже фатално за оставането на локомотивци в групата.
Силните изяви на елисейчани им отреждат седмо място на полусезона, а в крайното класиране заемат призовото трето място с 40 т. и голова съотношение 62:38 (16 победи, 8 ремита и 10 загуби). Само на точка пред тях финишира „Академик” (Свищов); първенец с 53 т. е „Волов” (Шумен), който влиза в „А” РФГ. Малко преди края на първенството те дори са втори, но в последния кръг завършват 1:1 на собствен терен с „Добруджа” (Толбухин) и „студентите” ги изпреварват.
С отбелязаните 62 гола „Металург” има най-резултатното нападение в групата, а с допуснатите 38 попадения отбраната е трета по стабилност. Сред изявените реализатори са Иван Митев (Джефри), Цветан Дамянов (Лястовицата), Стоил Йорданов (Сухия) и Йордан Йончев (Данчо Тапата).
Локомотив” се представя сравнително добре през есента (10-то място), но през пролетта играе слабо и остава предпоследен - 17-ти в таблицата с 23 т. и голова разлика 40:57 (7 победи, 9 равенства и 18 загуби) - подреждане, което ни изпраща отново в зоните. Най-често противниковата врата поразяват Георги Яшов, Цветан Петков, Христо Урдев, Симеон Стоичков и „майсторът” на дузпите Стоян Добрев. “Червено-черния” екип обличат също вратарят Любомир Иванов, Бонко Райков, Иван Трайков, Милчо Романски, Костадин Табаков, Милчо Данов, Борислав Василев и Пламен Горчев. Малко утешение (с оглед на изпадането ни) е, че в класирането по спортсменство сме първи с 661 т. (заедно с „Раковски” - Севлиево), а „Металург” е седми с 646 т.
Другото събитие, с което ще се запомни този сезон, е гостуването през зимната пауза в Елисейна на един от най-класните съветски клубове - „Динамо” (Москва). Преди това динамовци, които са на подготовка у нас, побеждават националния отбор и вицешампиона „Левски - Спартак” с по 2:1, и „Велбъжд” (Кюстендил) с 3:1. Треньор на московчани, в чийто състав личат редица състезатели от “сборная”, е известният специалист Константин Бесков. Ето как е отразена в пресата международната среща, която се играе на 18 февруари 1972 г.: „Очакванията на домакините бяха скромни - няколко хиляди зрители, жадни за хубав футбол, приветстваха двата отбора с надеждата за прилична загуба на „Металург”. Без особено вълнуващи положения, но с хубави комбинации и поделено надмощие протече първото полувреме. Единствено по-точните пасове подсказаха по-високата класа на „Динамо”. Двете смени в състава на гостите на почивката бяха израз на неудовлетворението на заслужилия треньор на СССР Бесков от нулевия резултат и на терена вече бяха титулярите (с изключение на Гонтар и Гершкович).
През втората част “металурзите” играха по-вдъхновено и смислено от съперника, с много движение и комбинативност, а отличните прояви на Данаилов, Блажев, Минчев и останалите не позволиха на съветските футболисти да вземат превес. Най-хубавият момент бе в 59 мин., когато Йончев пое топката близо до центъра, преодоля самостоятелно няколко противникови защитници и през ръцете на вратаря Балясников отбеляза победния гол.
След мача ст. треньорът на „Динамо” Константин Бесков сподели: „Поканата за тази контрола приехме с голяма радост. Нашият състав се опита да играе добре, но срещна вдъхновената игра на домакините, които заслужено спечелиха. Доволен съм от коректната, другарска игра.”
Съставът на елисейчани в този „двубой на честта” : С. Божилов, Ангелов, Димитров, Блажев, Рачински, Ценов (83 мин. Хинков), Данаилов, Дамянов (61 мин. Ст. Йорданов), Митев, Минчев (60 мин. В. Божилов), Йончев.
През пролетта на с. г. „Локомотив” губи с 1:4 в контролна среща от пребиваващия в България „Младост” (КНДР) - „перспективен национален отбор на Северна Корея”, по израза на в. „Народен спорт”.
В турнира за Купата на Съветската армия „Металург” става победител в окръжния етап, отстранявайки „Червена звезда” (Глава) с 5:4 след изпълнение на дузпи (в редовното време 1:1), но на 1/32-финалите отстъпва като гост пред „Бдин” (Видин) с 0:5.
** *
През 1972/73 единственият представител на Врачански окръг в Северната „Б” РФГ остава „Металург”(Елисейна). През лятната пауза напускат няколко основни футболисти, а сред новопривлечените е Цветан Петков от „Локомотив” (Мездра). Въпреки кадровите проблеми, целта, която си поставя отборът и неговият старши треньор Семко Горанов, е класиране в шестицата.
След неубедителен старт „металурзите” постепенно набират скорост и на полусезона са осми в групата. Значително по-силни игри демонстрират през пролетта, когато шест кръга са без загуба и излизат на трето място в таблицата. В крайното класиране те са четвърти с 36 т. и голова разлика 57:42 (14 победи, 8 равни, и 12 загуби). Призовата тройка оглавява „Чардафон-Орловец” с 54, следван от „Бдин” с 46 и „Академик” с 38 т.. Нападението на отбора е второ по резултатност, а отбраната - трета по стабилност. С отбелязаните 19 точни попадения Стоил Йорданов се нарежда на второ място в листата на голмайсторите в групата; другите изявени реализатори са Владимир Хинков и Атанас Атанасов.
С редица млади попълнения (Емил Борисов, Ангел Радков, Начко Джамбазки) през този сезон „Локомотив” (Мездра) се състезава в зона „Мизия”. В началото се движим в челото, но впоследствие изоставаме от лидерите „Чавдар” (Бяла Слатина) и „Партизанин” (Червен бряг) и затъваме във втората половина на таблицата. На треньорския пост се сменят Григор Петков, Янко Гелов и Стефан Димитров (Даскала).
За разлика от кризата в мъжкия отбор, отлично в зона „Мизия” се представят юношите старша възраст на клуба, които за пръв път оглавяват еднолично крайното класиране. „Успехът на младите футболисти бе завоюван убедително: с шест точки преднина пред „Бдин” (Видин) - отбелязва в. „Искърска комуна”. Незапомнено високото постижение е резултат на всеотдайността на всички момчета и на техния треньор Цветан Бончев, създали силен, бояк колектив, в който не липсват таланти”. В това „златно поколение” на юношеската школа на “железничарите” са Стефанов, Илиев, Йорданов, Георгиев, Тиков, Петров, Викторов (вратар), Пешев, (голмайстор), Василев (капитан), Банков, Стоянов.
Нещо повече, те участват в междузонален турнир в Ловеч за влизане в елитната „А” юношеска група. В него побеждават „Академик” (Свищов) с 6:2, губят от миналогодишния финалист в държавното първенство „Добруджа” (Толбухин) с 1:7 и заемат почетното второ място в турнира.
Междувременно децата на „Локомотив” (с треньор Пламен Горчев) стават окръжни първенци, печелейки на финала срещу своите връстници от „Ботев” (Враца) с 1:0. На 1/32-финалите за републиканско първенство те отстраняват в Михайловград „Дунав” (Лом) с 6:3 , а на 1/16-финалите са елиминирани в Своге от бъдещия вицешампион ЦСКА „Сеп. знаме” с 1:4.
Същата година футболният отбор на СПТУ по МСС се класира за заключителния етап на републиканското първенство за средношколци, след победа на четвъртфиналите над ТИХ (Своге) с 1:0. Във финалния турнир, който се провежда в Севлиево, учениците на МТУ-то губят последователно от СПТУ „Карол Сверчевски” (Пловдив) с 1:5, от ТМТ (Гълъбово) с 1:3 и от ТМТ (Варна) с 3:4 и стават четвърти в България. Шампиони са представителите на Пловдив, следвани от Гълъбово и Варна.
***
През юли 1973 г. двете водещи физкултурни дружества в нашия край - „Локомотив” и „Металург” се обединяват във ФД „ЖСК-Металург”. За председател на дружеството е избран Стоян Велинов, зам.-председател става Иван Цветанов, а футболната секция оглавява Любомир Митев.
Обединеният отбор стартира успешно в новото първенство на Северната „Б” РФГ, движи се неизменно в челото на таблицата, след 5-я кръг дори оглавява временното класиране, а на полусезона дели четвърто-пето място (заедно с „Локомотив” - Горна Оряховица), само на 4 т. от лидера „Дунав” (Русе).
Доброто ни представяне продължава и през пролетта: в крайното подреждане заемаме девето място с равен брой точки - по 29, със седмия „Ватев” (Белослав) и осмия „Ангел Кънчев” (Трявна). Нашият актив - 9 победи, 11 равни и 10 загуби, при голова разлика 43:42. С отбелязаните 43 гола нападението на „ЖСК-Металург” е трето по резултатност, след тези на новия член на „А” РФГ „Дунав” (Русе) и на „Светкавица” (Търговище). Същевременно с реализираните 15 гола Атанас Атанасов (Парчето) е трети сред голмайсторите в групата; изявени реализатори са още Йордан Йончев и Вецислав Божилов. В състава са също Сашо Божилов и Иван Викторов (Дупи), Цветан Петков, Милчо Гергов (Романски), Стоил Йорданов, Емил Михов, Петър Минчев, Радослав Недялков, Димитър Блажев, Седеф Протогеров, Стоян Димитров, Валентин Ценов, Владимир Хинков,Симеон (Мони) Стоичков, Иван Ангелов, Симеон Пешев, Начо Джамбазки, Теодоси Мутафчийски и Димитър Йорданов.
В турнира за Купата на Съветската армия отпадаме на 1/32-финалите след загуба като гости от „Бдин” (Видин) с 0:1.
* * *
Въпреки че през лятната пауза няколко основни състезатели преминават в клубове от елита, силните изяви на “металурзите” продължават и през 1974 /75, в който съставът на Северната „Б” РФГ е увеличен от 16 на 20 отбора. Под ръководството на новия старши треньор Янко Гелов и на неговия помощник Владимир Хинков те записват 16 победи, 8 равенства и 14 загуби. Особено добре се представяме през есента, когато на два пъти излизаме втори във временното класиране.
На полусезона делим четвърто-шесто място в таблицата, а в крайното подреждане сме осми. В състава по това време са Николай Коцев (Мацата), Бонко Райков, Стоян Димитров, Цветан Петков, Милчо Гергов (Романски), Йордан Йончев, Димитър Блажев, Христо Паноров, Венцислав Божилов, Ваклин Добрев, Доцо Марков, Валентин Ценов, Емил Михов, Радослав Недялков, Захари Николов Марин, Тошко Ставров и Марин Кайнарски..
През декември 1974 г. осъществяваме поредното си турне във Франция, където играем две приятелски срещи. В турнира за Купата на Съветската армия отстраняваме на 1/32-финалите „Енергия” (Търговище) с 1:0 като гости, а на 1/16-финалите губим във Враца от „Ботев” с 0:3. В знак на признание за постигнатите резултати, в десетката на най-добрите спортисти на Мездра през тази година са включени Христо Паноров и Йордан Йончев; отличие получава и наставникът на отбора Янко Гелов.
***
През лятото на 1975 г. приключва основният ремонт на градския стадион и през новия сезон вече играем своите домакински срещи в общинския център. В състава се завръщат изявените реализатори Георги Яшов от „Спартак” (Плевен), Иван Митев (Джефри) от „Етър” (Велико Търново), Атанас Атанасов (Парчето) от „Ботев” (Враца) и Седеф Протогеров от „Локомотив” (София). Старши треньор остава Янко Гелов, с помощник Иван Трайков.
В началото на първенството в Северната „Б” група имаме амбицията да влезем в челната тройка, но през пролетта затъваме във втората половина на таблицата и със сетни усилия успяваме да се спасим от изпадане. В есенното класиране зимуваме на „безопасното” 12-то място; в крайното подреждане обаче сме едва 16-ти (от 20 отбора, при четири изпадащи) с 34 т. и голова разлика 34:48 (14 победи, 6 ремита и 18 загуби).
В турнира за Купата на Съветската армия отпадаме на 1/32-финалите, след като губим в столицата от бъдещия носител на трофея „Левски-Спартак” с 1:6. В рамките на традиционната Седмица на дружбата между Врачански окръг и Франкфурт на Одер (ГДР) през октомври 1975 г. в Мездра гостува „Щал” (Айзенхютенщат), а през декември с. г. побеждаваме в приятелска среща у дома „Фрунзенец” (Суми, Украинска ССР) с 1:0.
***
1976/77 бележи един от върховете в историята на мездренския футбол. На кормилото се завръща Семко Горанов (с помощник Владимир Хинков), който успява да изгради изключително балансиран отбор, способен да се бори за челни позиции в Северната „Б” РФГ. Това „златно поколение” включва вратарите Николай Коцев (Мацата) и Иван Викторов (Дупи), защитниците Бонко Райков, Емил Михов, Милчо Гергов (Романски), Цветан Петков (Цецо Попа), Воймил Пановски и Доцо Марков, халфовете и нападателите Ваклин Добрев, Валентин Луканов, Йордан Йончев (Данчо Тапата), Христо Паноров, Георги Яшов (капитан), Атанас Атанасов (Парчето), Иван Митев (Джефри), Симеон Пешев и Пламен Севдалинов.
„ЖСК-Металург” стартира в първенството с победа като гост срещу „Доростол” (Силистра), а до края на сезона спечелва общо 13 точки на чужд терен. С наведени глави от Мездра си тръгват почти всички претенденти за първото място - „Черно море” (Варна), „Етър” (Велико Търново), „Волов” (Шумен). Особено силно играем през пролетта, когато 7 кръга нямаме загуба, а малко преди финала на шампионата изоставаме само на 2 точки от лидера в таблицата. В есенното класиране сме девети, а в крайното подреждане заемаме призовото шесто място с 43 т. и голова разлика 49:33 (18 победи, 7 равни и 13 загуби). Челната шестица допълват „Черно море” (Варна), „Етър” (Велико Търново), „Бдин” (Видин), ”Спартак” (Плевен) и „Волов” (Шумен). С допуснатите едва 33 гола (в 38 мача) нашата защитата е трета по стабилност, а сред най-добрите реализатори в групата са Атанас Атанасов, Георги Яшов и Йордан Йончев.
„Металурзите” започват блестящо участието си и в турнира за Купата на Съветската армия. На 1/32-финалите отстраняваме лидера в Южната „Б” РФГ „Розова долина” (Казанлък) с 5:3 (Луканов, Яшов, Йончев, Георгиев, Паноров). На 1/16-финалите обаче губим като гости с 1:6 (автогол на Минчев) от дългогодишния член на „А” РФГ „Берое” (Стара Загора), който по-сетне достига до полуфиналите.
В рамките на своята зимна подготовка, през януари 1977 г. правим турне в Руан (Франция), където побеждаваме в контролни срещи аматьорския Диеп с 1:0 и сборния отбор на Гранд Кювий и Пти Кювий с 6:3.
По това време към дружеството за физкултура и спорт (ДФС) развива активна дейност футболно-съдийската колегия с председател Иван Спасов. Тя обединява 30 служители на футболната Темида, един от които ръководи срещи в „Б” РФГ, четирима - в юношеската зона „Мизия”, а шестима - във Врачанската „А” окръжна група.
* * *
През следващия сезон (1977/78) се представяме далече под своите възможности, за което има и обективни причини. Напускат основни състезатели, на чието място са привлечени нови попълнения: Данаил Маринов, Ангел Радков (Чико), Валентин Кръстев, Валентин Ценов, Михаил Петров, Георги Роев, Михаил Шалдупов и дори преселникът от гръцки произход Панайотис Триандафилиду. За старши треньор е назначен мс Евлоги Йорданов (с помощник Иван Трайков), който през зимната пауза е сменен първоначално от Григор Петков, а по-късно от мс Петър Каменов (с помощник Евден Каменов).
Почти през цялото първенство „кретаме” във втората половина на класирането, допускаме рекордните до този момент 21 загуби (вкл. 4 у дома) и постепенно затъваме в дъното на таблицата. Въпреки че на полусезона заемаме относително „безопасното” 13-то място, в крайното класиране оставаме предпоследни, 19-ти, със скромния актив от 30 т. и катастрофална голова разлика 44:86. Така за трети път (след 1967 и 1972 г.) се разделяме, макар и за кратко, с втория ешелон.
В турнира за Купата на Съветската армия отпадаме на 1/32-финалите след загуба като гости от „Марица” /Пловдив/ с 1:4.
Междувременно на 31 март 1978 г. се провежда пленум на дружеството, на който то отново е преименувано от „ЖСК-Металург” на „Локомотив”. Председател на ДФС-то остава Атанас Доков.
През пролетта в Мездра гостува аматьорският Гранд Кювий (предградие на френския град Руан), съставен предимно от работници в металургичната и текстилната промишленост. По време на своето задгранично турне „петлите” губят в приятелски срещи от „Локомотив” с 6:3 и от „Искър” (Роман) с 5:2.
На фона на кризата, в която изпада мъжкият отбор, се открояват изявите на ветераните на клуба, чийто селекционер е Стефан Димитров (Даскала). След като елиминират „Скала” (Зверино), „Ботев” (Враца) 0:0 и 5:1 (Хр. Димитров - 2, П. Василев, Ив. Спасов и Ст. Добрев) и „Вихър” (Пудрия) 2:0 (Ст. Добрев - 2), те стават окръжни шампиони, побеждавайки на финала „Чавдар” (Бяла Слатина) с 1:0 (Хр. Димитров).
По този начин добиват право да представляват Врачански окръг в заключителната фаза на републиканското първенство. На 1/32-финалите печелят с 2:0 срещу „Бдин” (Видин), но губят в реванша с 0:3 и напускат надпреварата.
„Старата гвардия” играе в състав: Кръстьо Мурин, Цветан Бончев, Апостол Данков, Христо Попов, Иван Спасов, Иван Бояджиев, Петър Каменов, Стоян Добрев, Петър Василев, Христо Димитров и Петър Кирков (Левашки, Гешев, Томов, Ценов).
* * *
През 1978/79 се състезаваме в една от шестте зонални групи в страната - „Мизия”, която е в състав от 16 отбора. Основният ни конкурент за първото място е „Ком” (Берковица), с когото водим оспорвана борба през целия шампионат. Наставник отново е Семко Горанов, завърнал се от „Етър” (Велико Търново). „Железничарите” оглавяват крайното класиране с актив от 42 т. и голова разлика 50:27 (18 победи, 6 равни и 6 загуби), като изпреварват с 4 т. „Ком” (Берковица) и с 8 т. „Левски” (Левски) и „Партизанин” (Червен бряг).
„Най-голям принос за успеха безспорно имат старите опитни бойци Иван Митев (капитан на отбора), Бонко Райков, Йордан Йончев и Георги Яшов, дали значителен принос за развитието на футбола в родното си дружество - пише в. „Отечествен зов”. В традиционно добра светлина се изявиха състезателите от средното поколение: Атанас Атанасов, Ваклин Добрев, Емил Михов и Славчо Цеков, които бяха основен двигател в битката за челото.
Порасна майсторството и умението на най-младата генерация - Пламен Петков, Ангел Радков, Тошко Павлов и др. Достойно се представиха вратарите Данаил Маринов и Иван Викторов, които си поделиха по един полусезон и показаха, че могат сигурно да пазят”.
В десетката на 10-те най-добри спортисти на Мездра за 1978 г. заслужават място Иван Митев, Ваклин Добрев и Цветан Петков, а през 1979 г. - Георги Яшов.
В турнира за Купата на Съветската армия отпадаме още в първия предварителен кръг след поражение като гости от „Левски” (Левски) с 2:3.
* * *
Преди началото на новия шампионат в Северната „Б” РФГ - 1979/80, в отбора е извършена сериозна селекция. Идват редица класни попълнения, между които Петьо Петров (баща на бъдещия национал Мартин Петров), Любен Куновски, Румен Стоймиров, Хари Казаков, Валентин Кръстев, Валери Цветанов (Врабката), Йордан Арсов и юношата Емил Маринов (по-късно изявен голмайстор на „Ботев” - Враца в „А” РФГ). Старши треньор остава Семко Горанов (с помощник Иван Трайков), който заема ръководния пост през следващите пет сезона.
По време на лятната си подготовка играем контролна среща с „Визмут” (Ауе, ГДР), а през септември 1979 г. побеждаваме с 1:0 националния тим на Тунис - участник в Световното първенство в Аржентина’78 (попадение на Атанасов в 68 мин. след самостоятелен пробив).
При завръщането си във втора дивизия правим силен есенен полусезон, което ни позволява да зимуваме на „уютното” девето място (съставът на групата е увеличен на 22 отбора - най-голямото разширение на втория футболен ешелон). През пролетта се представяме доста по-слабо и в крайното класиране сме 18-ти, но все пак запазваме мястото си в групата. Активът ни: 16 победи, 5 ремита и 21 загуби, спечелени 37 т., при голова разлика 58:73. За отбелязване е, че постигаме престижно реми - 1:1, с втория в подреждането „ЖСК - Спартак” (Варна) и категоричен успех - 4:0, срещу третия „Академик” (Свищов). Нанасяме поражения на окръжни центрове като „Янтра” (Габрово) и „Дунав” (Русе), подвизавали се и при „майсторите”.
През този сезон в основния състав играят: на вратата Данаил Маринов, в защита Бонко Райков, Пламен Петков, Петьо Петров и Любен Куновски, в халфовата линия Георги Яшов, Ваклин Добрев и Тошко Павлов, в нападение Румен Стоймиров, Атанас Атанасов и Йордан Йончев. Партнират им Иван Викторов, Хари Казаков, Валери Цветанов, Ангел Радков, Валентин Ценов, Георги Станков, Воймил Пановски, Емил Маринов и Крум Гладнишки. Сред най-изявените реализатори са Петров, Яшов и Атанасов.
В турнира за Купата на Съветската армия отпадаме на 1/32-финалите, където сме отстранени от „Балкан” (Ботевград) след 0:1 в Мездра и 1:1 в реванша.
* * *
В рамките на подготовката си за предстоящото първенство през август 1980 г. побеждаваме с 2:1 в приятелска среща „Омония” (Никозия) - многократен шампион на Кипър и участник в евротурнирите (голмайстори: Маринов и Павлов), а в края на септември с. г. печелим в контрола срещу третодивизионния гръцки клуб „Арис” (Скалас) с 4:2 (Арсов, Цветанов, Славчев и автогол на Сарис).
Преди началото на сезона редица основни играчи прекратяват активна състезателна дейност (Яшов, Добрев, Райков, Йончев), а други преминават в отбори от „А” група (Казаков в „Ботев” - Враца). На тяхно място старши треньорът Семко Горанов и неговият помощник Иван Трайков привличат нови попълнения, между които вратарят Иван Томов, Валентин Кръстев, Радослав Бельов, Атанас Славчев, Миладин Велев, Петко Трифонов, руснакът Феодор Тодорович, а през зимната пауза - Цецо Димитров, както и юношите на клуба Пламен Цветков, Мехмед Алилов и Иван Тодоров.
Като цяло през този сезон се представяме равномерно: в есенното класиране сме десети, а в крайното подреждане - дванайсети с 40 т. и голова разлика 54:56 (18 победи, 4 равенства и 20 загуби). Освен престижното реми - 1:1, с лидера „Етър” - Велико Търново (треньор Васил Методиев), който се завръща в „А” РФГ, постигаме най-изразителния си успех досега - 6:0 срещу новака „Радецки” (Козлодуй) и нанасяме тежко поражение с 5:0 на „Добруджа” (Толбухин).
През 1980/81 е учреден турнир за Купата на НРБ, посветен на 1300-годишнина от основаването на българската държава. Сред участниците в неговото първо издание е и мездренският клуб. В началната фаза, на 1/64-финалите отстраняваме „Нефтеник” (Шабла) 5:1 (Цветанов, Кръстев - 2, Маринов, Арсов) и 3:3, а на 1/32-финалите сме елиминирани от първодивизионния „Беласица” след 3:2 в Мездра и 0:2 в Петрич. По-сетне играем за класиране от 17-то до 32-ро място, където отстъпваме като гости пред „Пирин” (Благоевград) с 1:4 (Маринов) и пред „Доростол” (Силистра) с 0:1 и побеждаваме у дома „Локомотив” (Горна Оряховица) с 3:2 (Арсов, Стоймиров, Маринов). В заключителния етап губим от „Хемус” (Троян) и „Лудогорец” (Разград) и заемаме 31-во място в крайното класиране от 64 отбора.
Неблагоприятен към нас е жребият в турнира за Купата на Съветската армия, който на 1/32-финалите ни отрежда за съперник абсолютният фаворит в Северната „Б” РФГ „Етър” (Велико Търново). В драматичен мач „виолетовите” успяват да ни елиминират с 3:4, след като на три пъти повеждаме в резултата чрез Стоймиров, Маринов и отново чрез Стоймиров от дузпа.
През с. г. (1981) ветераните на „Локомотив” достигат до финала на окръжното първенство, където губят във Враца от местния „Ботев” с 2:3 (два гола на Иван Трайков). Те играят в състав: Мурин, Вътов, Бончев (Манчев), Гергов, Трайков, Бояджиев, Стоянов, Стоилов, Ст. Добрев, Василев и Апостолов.
***
Преди началото на сезона 1981/82 БФФ решава от следващата година състава на двете „Б” групи да бъде намален от 22 на 18 отбора. Това изостря борбата във второто ниво на българския футбол, тъй като „плуването в спокойни тихи води” в средата на таблицата вече крие опасни „подводни камъни”. Същевременно на мястото на досегашните зони са създадени пет „В” РФГ, в които се състезават младежи до 23-годишна възраст.
В първенството на Северната „Б” РФГ редуваме победи у дома със загуби като гост. Добро впечатление оставяме в дерби-срещите с лидера „ЖСК-Спартак” (Варна), от когото губим в морската столица с 2:3 (след като повеждаме в резултата с 2:1) и ремизираме в Мездра - 1:1. В есенното класиране зимуваме девети, пет кръга преди края на шампионата дори излизаме на пето място (само на две точки от третия), но в крайна сметка завършваме тринайсети с 42 т. и положителна голова разлика 60:54 (17 победи, 8 равенства и 17 загуби). Голмайстор на тима с 20 точни попадения е дошлият от „Балкан” (Ботевград) Васил Редовски, с които той се нарежда сред най-добрите реализатори в групата.
През този сезон „червено-черната” фланелка обличат Иван Томов (Иван Викторов - Дупи), Ангел Радков (Чико), Йордан Йорданов, Любен Куновски, Петьо Петров (капитан), Радослав Бельов, Валери Цветанов (Врабката), Йордан Арсов, Радослав Панов, Емил Василев и Васил Редовски (Емил Маринов, Мехмед Алилов, Пламен Цветков, Христо Христов, Валентин Кръстев, Калин Минков, Веско Методиев, Цецо Димитров, Олег Михайлов); старши треньор - Семко Горанов, с помощник - Валентин Ценов, лекар - Петко Мишев, рехабилитатор - Петър Божинов.
Запомнящи изяви имаме и във второто издание на турнира за Купата на НРБ, победителят в който вече печели квота за Купата на УЕФА. В първия кръг отстраняваме „Асеновец” (Асеновград) 1:1 и 3:1, на 1/32-финалите губим от „Осъм” с 0:2 в Ловеч и 0:1 в Елисейна и отново играем за класиране от 17-то до 32-ро място. В груповата фаза завършваме 1:1 (голмайстор: Панов) като гости с „Хебър” (Пазарджик), побеждаваме навън „Берое” (Стара Загора) с 3:1 (Маринов, Димитров, Панов) и у дома „Димитровград” с 4:3 (Димитров, Редовски, Методиев, Арсов) и „Нефтохимик” (Бургас) с 1:0 (Редовски). В заключителния етап на турнира побеждаваме като гости състезаващия се в „А” РФГ „Ботев” (Враца) с 2:1 и заемаме 17-то място в крайното класиране - това е един от най-големите ни успехи за Купата на България.
В турнира за Купата на Съветската армия елиминираме на 1/32-финалите „Вихрен” (Сандански) с 1:0 (Панов), но на 1/16-финалите жребият ни изправя срещу бъдещия носител на трофея „Локомотив” (София), от когото губим в столицата с 0:3.
Много силно през този сезон в първенството на зона „Огоста” се представят юношите старша възраст на клуба с треньор Пламен Горчев. Те стават първи в групата, изпреварвайки окръжни центрове като Михайловград (дн. Монтана), Видин и Враца. Младите „железничари” достигат до 1/8-финалите на републиканското първенство, където отстъпват на неутрален терен в Своге пред своите връстници от „Локо” (София) с 0:2. По това време в „старшата” играят Калин Минков (капитан), Христо Христов, Мехмед Алилов, Пламен Данов (Пикапа), Дамиел Ничовски (Кочията), Пламен Петров, Алекси Маринов, Анатоли Каменов, Пламен Марков (Тенекето) и др.
През пролетта на 1982 г. ветераните на клуба за втори път (след 1978) стават окръжни шампиони. След като отстраняват „Мизия” (Кнежа) 0:0 и 3:0 и „Балкан” (Габаре) 7:1 и 0:2, на финала те разгромяват в Криводол „Бутан” с 5:1 и отново добиват правото на представляват Врачански окръг в заключителната фаза на републиканското първенство.
По това време председател на ДФС „Локомотив” е Стоян Велинов (заменен през март с. г. от Петко Стоянов), а председател на футболната секция е Йоло Вълков - началник на секцията по експлоатация и товаро-разтоварна дейност към БДЖ.
* * *
15-ят сезон на „Локомотив” в „Б” група - 1982/83, също е един от тези, който оставят следа в летописа на мездренския футбол. Въпреки че напускат редица ключови състезатели (Емил Маринов, Любен Куновски, Емил Василев, Радослав Бельов и др.), основното ядро на отбора се запазва. На тяхно място са привлечени нови попълнения, между които Румен Славков, Веско Петков, Тахир Менков; завръща се от „Искър” (Роман) Атанас Атанасов (Парчето). Треньорския рул продължава да върти Семко Горанов, с помощник Валентин Ценов.
През лятото е реконструиран градският стадион: извършен е ремонт на съблекалните, подменени са счупените пейки на трибуните, има дори идея лекоатлетическата писта да бъде покрита със забранова настилка.
Есента играем силно, още след 6-я кръг излизаме шести в таблицата, където успяваме да се задържим до зимната пауза. С натрупания актив от 19 т. (9 победи, 1 равенство и 7 загуби) изоставаме само на 3 т. от водача „Шумен”, което е изключително удобна позиция за атакуване на призовата тройка. През пролетта обаче „Локомотив” „изпуска парата” и в продължение на 8 кръга не може да постигне победа. Все пак постепенно отново „набира скорост”, започва да печели у дома, открадва по една точка навън от лидера „Шумен” и от „Дунав” (Русе), а накрая финишира на единайсети „коловоз” с 33 т. и голова разлика 36:51 (14 победи, 5 равенства и 15 загуби).
В края на декември 1982 г. тържествено е отбелязан 50-годишният юбилей на ДФС „Локомотив”. По този повод дружеството е удостоено от Държавния съвет на НРБ с „Народен орден на труда” - бронзов и с медала на БСФС „За особени заслуги” - първа степен. На честването, състояло се в Дома на железничаря, присъстват над 200 ветерани-спортисти, треньори, деятели и състезатели.
Тук трябва да направим едно съществено уточнение: няма писмени сведения, че организираният спорт в Мездра датира от 1932 г. Както вече посочихме, футболът прави своите първи стъпки в железничарското селище три години по-рано - през 1929 г.. Историческата истина изисква да възприемем именно тази година за начало на спортното движение в нашия град.
„Приливи и отливи” характеризират участието ни в третия турнир за Купата на НРБ. В първия кръг отстраняваме един от лидерите в Южната „Б” РФГ - „Вихрен” (Сандански) 3:1 и 0:0, във втория побеждаваме в Мездра „Нефтохимик” с 2:0 (Стоймиров, Редовски), но губим с 0:3 в Бургас и играем за класиране от 17-то до 28-мо място. В груповата фаза записваме следните резултати: с „Янтра” (Габрово) 3:0 и 1:2, с „Академик” (Свищов) 1:5 (Арсов) и 4:2 (Арсов - 2, Редовски, Йорданов), с „Рилски спортист” в Самоков 1:1 (Редовски) и с „Берое” (Стара Загора) 2:0 (Менков, Атанасов). В крайното класиране заемаме 20-то място, което също е атестат за възможностите ни да „делим мегдан” с водещите клубове в страната.
В турнира за Купата на Съветската армия елиминираме на 1/32-финалите „Ротор” (Ковачево, Старозагорски окръг) с 2:1 като гости, на 1/16-финалите обаче отстъпваме с 0:2 в Толбухин пред „Добруджа” и напускаме борбата.
Титулярният състав през този сезон най-често изглежда така: Иван Томов, Румен Славков, Йордан Йорданов, Ангел Радков, Петьо Петров (капитан), Веско Петков, Тахир Менков, Цецо Димитров, Румен Стоймиров, Васил Редовски и Йордан Арсов (Иван Викторов, Радослав Панов, Атанас Атанасов, Валентин Кръстев, Пламен Цветков, Валери Маринов, Филип Филипов, Алекси Михайлов, Мехмед Алилов, Калин Минков, Христо Христов и Петър Паунов).
1983-та ще бъда запомнена още с достигането на ветераните на „Локо” (Мездра) до полуфиналите на републиканското първенство. Преди това те за трети път спечелват званието „окръжен шампион”, разгромявайки във Враца „Ботуня” (Криводол) със 7:1.
На 1/16-финалите „старите пушки” елиминират „Славия” (София), на четвъртфиналите - миналогодишния държавен първенец „Хебър” (Пазарджик) с 3:3 и 3:0, а на полуфиналите губят в Перник от бъдещия носител на трофея - „Миньор” с 1:4. По-късно перничани побеждават на финала в Трявна „Дунав” (Русе) с 5:3.
***
В навечерието на сезона 1983/84 в българския футбол е извършена поредната реформа, която се отразява негативно най-вече върху по-малките клубове. Решено е от догодина да се формира една „Б” група в състав от 22 отбора. По тази причина първенството се провежда по нов регламент: класиралите се от 3-то до 8-мо място в Северната и Южната дивизия остават в Единната „Б” РФГ; тези от 9-то до 12-то място играят баражи за попълване на групата, а заелите от 13-то до 18-то място изпадат в съответните „В” РФГ.
Предприетата реорганизация до голяма степен предопределя ролята на обречени, която играем в първенството на Северната „Б” група. За това допринася и напускането на някои основни състезатели, между които Йордан Йорданов, Цецо Димитров, Васил Редовски и др. Старши треньор през есента е Семко Горанов, сменен през зимната пауза от Янко Гелов.
Решаващо за изпадането се оказва домакинството ни в 12-я кръг срещу един от претендентите за влизане в елита - „Осъм” (Ловеч). След скандално съдийство дербито, което се играе на 27 ноември 1983 г., завършва 1:1 (0:1 Хубчев 14 мин. дузпа, 1:1 Митов 41 мин.). Последствията: „за нарушаване на реда на стадиона по време на мача и нанасяне на побой на съдиите от необуздани зрители” Дисциплинарната комисия на БФФ ни наказва с лишаване от домакинство до края на първенството и то при утежнени условия - да играем най-малко не на 60 км от Мездра, а на 100 км. Така сме принудени да играем оставащите си „домакински” срещи в София или Лом. Тези строги санкции на практика довеждат до окончателното ни „дерайлиране” от „Б” група.
Съвсем закономерно в есенното класиране сме предпоследни,17-ти, с 11 т. и голова разлика 13:35. Постигаме само три победи (срещу „Бдин”, „Добруджа” и „Лудогорец”) и пет ремита, от които заслужава да отбележим нулевото равенство с лидера „Спартак” (Плевен). През пролетта инкасираме само поражения, като не спечелваме нито една точка. Нещо повече: регистрираме най-големите си загуби при всичките си участия в „Б” РФГ - 9:1 от „Академик” в Свищов, 8:0 от „Лудогорец” в Разград и 6:0 от „Светкавица” в Търговище (със същия резултат през есента губим в Горна Оряховица от местния „Локомотив”). Малко утешение е, че другият аутсайдер - „Хемус” (Троян) е разгромен в Ловеч от „Осъм” с 12:1. В крайното подреждане заемаме последното, 18-то място, и се сбогуваме задълго с втория ешелон. С отбелязаните едва 22 точни попадения имаме най-слабото нападение, а с допуснатите 96 гола - най-рехавата защита в групата.
През този злополучен сезон „червено-черната” фланелка обличат Иван Томов, Румен Славков, Валентин Ценов, Веско Петков, Петьо Петров, Атанас Атанасов, Радослав Панов, Валери Маринов, Румен Стоймиров, Йордан Арсов и Тахир Менков (Анани Буковски, Пламен Цветков, Калин Минков, Христо Христов, Алекси Михайлов, Николай Минков, Петър Паунов, Ферарио Гигов, Цветан Александров (Лимата), Иван Тодоров, Тихомир Петров (Мичо), Цветан Бичовски, Борян Петков, Филип Филипов).
За разлика от пълното фиаско в шампионата, правим едно от най-успешните си участия за Купата на Съветската армия, достигайки до осминафиналите на турнира (повтаряме своето класиране от 1946 г.). На 1/32-финалите побеждаваме в столицата (където изтърпяваме наказанието) „Хебър” (Пазарджик) с 3:2 (Атанасов, Маринов, Караманлийски), на 1/16-финалите отстраняваме в Сопот „Металик” с 5:4 след изпълнение на дузпи (в редовното време 1:1) и на 1/8-финалите губим в Свищов от „Академик” с 1:3.
В четвъртото издание на турнира за Купата на НРБ елиминираме в първия кръг „Хебър” 3:0 и 0:1, във втория губим от бъдещия бронзов медалист в „А” РФГ „Сливен” с 0:3 и 2:11 и играем за класиране от 17-то до 28-мо място. В груповата фаза записваме следните резултати: с „Нефтохимик” (Бургас) 3:2 и 0:2, със „Спортист” (Генерал Тошево) 1:1 и 0:2, с „Лудогорец” (Разград) 0:2 и с „Арда” (Кърджали) 2:0. В крайното класиране заемаме 27-мо място от 52 отбора.
* * *
От есента на 1984 до пролетта на 1993 г. играем в Северозападната „В” РФГ. През повечето от тези девет сезона се подвизаваме във втората половина на таблицата. Изключение правят 1989/90, когато заемаме второ място, и 1992/93, в който оглавяваме крайното класиране и за пръв път добиваме право да се състезаваме в Единната „Б” група. През юли 1993 г. обаче Изпълкомът на БФС прави структурни промени в системата за провеждане на първенствата в българския футбол. Вторият ешелон отново е разделен на Северна и Южна „Б” РФГ в състав от по 16 отбора. Решено е от тях да изпадат последните четири тима.
Непосредствено преди началото на шампионата 1993/94 старши треньорът при завръщането ни във втора дивизия Семко Горанов преминава на работа в детско-юношеската школа, а за наставник е назначен Пламен Цветков, който в края на пролетния полусезон е сменен за няколко кръга от Васил Таков. В състава са привлечени опитният плеймейкър Цветан Данов от „Ботев” (Враца) и възпитаниците на школата на „Локо” (София) Румен Миланов и Боби Йовев; завръщат се местните дарования Тихомир Петков, Диан Попов, Даниел Маринов и Красимир Диков. Впоследствие е картотекиран първият чужденец: либерото Синани Насер - македонец от албански произход, играл във „Вардар” (Скопие), „Работнички” (Ниш) и немския „Хасел Касел”.
През есента редуваме победи у дома със загуби като гост. Допускаме поражение на собствен терен от „Спартак” (Плевен), а навън печелим само една точка: 0:0 с другия плевенски тим - „Сторгозия”.
В класирането на полусезона сме единайсети с 20 т. и голова разлика 16:18 (6 победи, 2 ремита и 7 загуби) - позиция, която до голяма степен съхранява шансовете ни да се задържим в групата. Няколко кръга преди финала на първенството тази цел изглежда напълно постижима, още повече, че през пролетта „Левски” (Лом) и „Черноломец” (Попово) се отказват от участие и вакантните места за изпадане намаляват (резултатите на двата тима са анулирани).
Най-силният си мач правим срещу лидера „Лекс” (Ловеч), с когото записваме реми - 1:1, пред своя публика: Стига се обаче до фаталната домакинска загуба с 0:2 от един от претендентите за влизане в елита - „Монтана”, в която някои от състезателите са уличени в симулативна игра, и безвъзвратно поемаме към дъното. В крайното подреждане заемаме 12-то място с 28 т. и голова разлика 22:39 - актив, натрупан след 8 победи, 4 равенства и 14 загуби. Така, заедно с наредилите се след нас „Ботев” (Враца) и „Бдин” (Видин), напускаме професионалния футбол.
През този сезон спортната чест на клуба защитават Витомир Вутов, Румен Славков, Тихомир Петков (Тихача), Яни Боцов, Пламен Петров (Пацо Гудата), Румен Спасов, Кирил Крушкин, Цветан Данов (капитан), Диан Попов (Индианеца), Даниел Маринов (Шпингата), Янислав Яков (Джуждето), Красимир Диков, Николай Нинов, Сидер Сульов (Пилето), Синани Насер, Румен Миланов, Боби Йовев, Пламен Илиев и др.
В турнира за Купата на България отстраняваме в първия кръг „Корабостроител” (Русе) с 1:0, във втория побеждаваме като гости „Червен бряг” с 0:1, но на 1/16-финалите губим служебно с 0:3 навън от „Овеч” (Провадия). Заради не участието ни в този мач (по финансови причини) няколко години сме наказани от БФС да не играем в престижното съревнование.
По това време на „Локо” (Мездра) за пръв път е гласувано доверие да представлява България в Европейското железничарско първенство. Преди нас в него участват „Локомотив” (София), „Локомотив” (Горна Оряховица), „Локомотив” (Пловдив) и „Локомотив” (Русе).
След като ставаме победители в своята квалификационна група, в която са още Англия и Люксембург, се класираме за финалите на XV-я шампионат на стария континент през 1995 г. в Холандия.
* * *
През следващите 11 сезона отново се състезаваме в една от четирите аматьорски групи в страната - Северозападната „В” АФГ. Като изключим кампанията 1996/97, в която завършваме пети в крайното класиране, през този период играем второстепенна роля, а на няколко пъти за малко не изпадаме от групата.
Възраждането на старата футболна слава на Мездра започва през 2002 г., когато за старши треньор е назначен мс Валери Цветанов. С активното съдействие на кмета на общината Иван Аспарухов и финансовата помощ на местния бизнес, клубното и спортно-техническото ръководство успяват да изградят перспективен състав, способен да се бори за място във втора дивизия. Тази цел е реализирана през 2004/2005: тогава ставаме четвърти в зоната и след предприетата реорганизация от БФС, печелим виза за новосъздадената Западна „Б” РФГ.
Преди началото на първенството е извършен основен ремонт на градския стадион. Реконструирани са съблекалните, съдийската стая, помещението за полицията и пожарната; на трибуните са монтирани пластмасови седалки за зрителите, обособен е сектор за привържениците на гостуващия отбор, поставена е желязна ограда, която разделя публиката от терена; инсталирани са луксозни скамейки за резервите, дежурния делегат и медицинските лица; построени са две нови тоалетни.
При 18-то си участие във втория ешелон се представяме относително стабилно. През по-голямата част от шампионата се движим в т. нар. „златна среда” на таблицата; в есенното класиране сме десети (от 14 тима), която позиция с доста усилия съхраняваме и през пролетта. В крайното подреждане завършваме с 27 т. и голова разлика 25:46 - актив, натрупан след 7 победи (нито една на чужд терен), 6 равенства (4 от тях като гости) и 13 загуби (4 от които у дома). Така запазваме своето място в групата и през следващия сезон отново играем във второто ниво на българския футбол.
2005/2006 не минава без сътресения, както кадрови, така (на моменти) и финансови. През зимната пауза напускат дузина титуляри, сменени от млади попълнения, предимно от юношеската школа на „ЦСКА”. Рокада е извършена и на ветровития треньорски пост, на който Анатоли Нанков наследява Емил Маринов. В крайна сметка тези катаклизми не се оказват фатални за оставането ни в групата, която е и реалистичната цел, поставена от Управителния съвет на клуба с председател Йордан Гергов.
Голмайстор на отбора е Петър Златков с 6 точни попадения, следван от Стойчо Младенов-младши с 5, Цветан Николов и Ангел Ангелов - по 2. Другите, на които се отдава възможност да поразят по веднъж мрежата на съперниците, са Здравко Мойнов, Александър Миков, Цветко Иванов, Николай Нинов, Спас Урумов, Николай Владинов, Хюсеин Хасанов , Аспарух Лазаров и Константин Филипов. Един автогол в наша полза си отбеляза Никола Асенов от „Конелиано” (Герман), а малшанса да се разпишат в собствената врата имаха Ивайло Димитров и Мариян Тончев - по два пъти.
В летописа ще останат още отпадането ни в първия кръг на турнира за Купата на България (след загуба като гости от „Конелиано” с 0:5) и получената за пръв път повиквателна на състезател от мездренския клуб в младежкия национален отбор - тази на Стойчо Младенов-младши.
А ето и главните „изпълнители” през сезона:
есен ‘2005 - вратар Георги Щерев, в защита Цветко Иванов, Ивайло Димитров, Петър Василев и Николай Начев, в халфовата линия Александър Миков, Ангел Ангелов, Николай Нинов (капитан) и Здравко Мойнов, в нападение Петър Златков и Спас Урумов; старши треньор Емил Маринов, с помощник Добри Маринов;
пролет ‘2006 - вратар Георги Щерев, в защита Здравко Мойнов, Стоян Димов, Мариян Тончев и Николай Начев, в халфовата линия Александър Миков, Ангел Ангелов, Аспарух Лазаров и Борислав Ангов, в нападение Стойчо Младенов (младши) и Хюсеин Хасанов; старши треньор Анатоли Нанков, с помощник Валентин Пешунов
(Цветан Николов, Емил Манолов, Константин Филипов, Георги Петков, Веселин Георгиев, Костадин Пилитов, Лъчезар Недялков, Стефан Бакърджиев, Владимир Хаджиев, Петко Ганчев, Димитър Ананиев, Николай Владинов, Стелиян Кръстев, Ивайло Зарчев, Калоян Костов, Пламен Николов).
* * *
„Локомотив” (Мездра) добива правото да се състезава за пръв път в Северната „Б” РФГ през лятото на 1965 г., когато в квалификационни срещи за влизане в групата побеждава „Партизанин” (Червен бряг) с 2:0 у дома и 1:0 като гост. Досега имаме 19 сезона във втора дивизия, пет от които под името „ЖСК - Металург”. По този показател заемаме 37-мо място във вечната ранглиста на „Б” група; с най-много участия - 45, е „Светкавица” (Търговище). Равносметката (до пролет 2006/2007): изиграни 645 шампионатни мача, от тях 217 победи, 131 равни и 297 загуби; спечелени 582 точки, при голова разлика 749 : 976.
Най-доброто ни представяне е през 1968/69 - тогава завършваме шести в крайното класиране (треньор Нони Савов). Същия успех повтаря през 1976/77 обединеният тим „ЖСК - Металург” (наставник Семко Горанов). В актива си имаме осми места през 1970/71 (Симеон Къчовски) и през 1974/75 (Янко Гелов).
Два сезона в Северната „Б” РФГ под ръководството отново на Семко Горанов играе „Металург” (Елисейна). През 1971/72 „металурзите” заемат трето място и за малко не влизат в майсторската „А” група, а през 1972/73 стават четвърти. В тях елисейчани записват 68 мача, от които 30 победи, 16 ремита и 22 загуби; печелят 76 точки, при голова разлика 119:80.
Според официалната статистика на БФС, почетната листа на клуба за най-много срещи във втория ешелон - 267, оглавява Атанас Атанасов (Парчето). Следват: Милчо Гергов (Романски) - 246, Бонко Райков - 210, Георги Яшов - 207, Йордан Йончев (Данчо Тапата) - 200. Лидер сред голмайсторите е Георги Яшов с 83 точни попадения, пред Атанас Атанасов - 66, Владимир Хинков - 42, Йордан Йончев - 41, Стоил Йорданов (Сухия) и Васил Редовски - по 29, Стоян Добрев (Содата) - 28. По брой изиграни мачове - 479, Редовски заема четвърто място във вечната ранглиста на „Б” РФГ (с екипа на „Балкан” - Ботевград и „Локомотив” - Мездра), а по отбелязани голове - 128, е девети (заедно с Веселин Михайлов от „Сеп. слава” - Михайловград). Начело в двете класации е Пламен Линков от „Осъм” (Ловеч) с 541 срещи и 161 гола.
Най-много сезона – общо осем, старши треньор на „червено-черните” е бил Семко Горанов, който три пъти вкарва отбора в „Б” група. По два сезона като наставници имат Симеон Къчовски и Янко Гелов; начело на тима са били още Петър Енчев, Никола Божилов, Здравко Душанов, Нони Савов, Ангел (Чори) Петров, Иван Динев, Цветан Бончев, Евлоги Йорданов, Петър Каменов, Васил Таков, Пламен Цветков, Емил Маринов и Анатоли Нанков.
Докато са в „Б” РФГ, „железничарите” редовно участват в турнирите за Купата на Съветската армия (КСА), Купата на НРБ и Купата на България. Най-успешното ни представяне в КСА е през 1946 г. и 1983/84, когато достигаме до осминафиналите; за Купата на НРБ - във второто издание през 1981/82, в което заемаме 17-то място в крайното класиране, а за Купата на България - 1/16-финал през 1993/94.