„Свиването” на втория ешелон от две на една „Б” група и свързаното с тази реорганизация „слизане” на „Локомотив” в трета дивизия се отразяват негативно върху развитието на мездренския футбол. През следващите девет сезона се подвизаваме в Северозападната „В” РФГ, като през повечето играем второстепенна роля в първенството, а на два пъти едвам се спасяваме от изпадане. От дълбоката криза излизаме за кратко чак в края на 80-те и началото на 90-те год., когато започва да дава „плодове” възродената местна детско-юношеска школа.
Особено слабо се представяме през първия сезон в зоната - 1984/85, в който от 30 мача записваме само 8 победи, 4 равни и 18 загуби. Скромните 20 точки и катастрофална голова разлика 28:62 ни отреждат назавидното 14-то място в крайното класиране от 16 отбора. За сравнение: първият в таблицата - „Локомотив” (Горна Оряховица) събира актив от 46 т. Освен че допускаме няколко неуспеха у дома, регистрираме разгромни поражения като гости с по 5:0 от „Чумерна” (Елена), „Искър” (Роман) и „Бдин” (Видин). Решителна за оставането ни в групата се оказва победата на собствен терен в последния кръг срещу „Росица” (Севлиево) с 4:1. Старши треньор през есента е Енчо Македонски, който през зимната пауза е сменен от мс Любен Куновски.
В турнира за Купата на Съветската армия отпадаме още в окръжния етап след загуба във Враца от бъдещия републикански работнически шампион ЧЛК „Веслец” с 0:1, а в турнира за Купата на НРБ сме елиминирани в първия кръг от „сателита” на ЦСКА „Тетевен”, който ни побеждава на два пъти - 0:1 и 4:2.
През пролетта ветераните на клуба достигат до финала на окръжното първенство, където отстъпват пред „Ботев” (Враца) с 0:2.
На 27 юни 1985 г. в столицата като самостоятелна организация към БСФС е учреден Българският футболен съюз (БФС) - правоприемник на БФФ, създадена през 1962 г. През следващите няколко месеца в цялата страна започва изграждането на футболни клубове по места. На 20 август с. г. се провежда Учредително събрание на ФК „Локомотив” (Мездра), за председател на който е избран Йоло Вълков - началник на жп секцията по експлоатация и товаро-разтоварна дейност, а за заместник-председател - Иван Симеонов (сменен малко по-късно от Иван Трайков). Новооснованият клуб е от IIIкатегория, осъществява своята дейност в рамките на едноименното дружество за физкултура и спорт (ДФС) и администрира футболните секции в селата на територията на общината.
***
От 1985/86 на отборите в зоните е разрешено да картотекират до 8 състезатели над 23-годишна възраст (вместо досегашните трима). Другият нов момент в наредбата за провеждане на първенството е, че за пръв път във „В” РФГ експериментално се въвежда английската система за точкуване: при победа се присъждат 3, при равенство - 1, а при загуба - 0 т.
През есента сме най-добре представящият се клуб от Врачански окръг в зоната: постигаме 7 победи, 2 ремита и 6 загуби. Със спечелените 23 точки и голово съотношение 23:25 зимуваме четвърти в таблицата, запазвайки шансове да атакуваме по-челно класиране. По време на зимната подготовка осъществяваме тренировъчен лагер в курорта „Слънчев бряг”, където играем поредица от контроли. Най-престижната от тях е срещу „ЦСКА” (Москва) - по-късно шампион на Русия и носител на Купата на УЕФА. Проверката завършва миролюбиво - 1:1. През пролетта обаче значително „намаляваме оборотите” и в крайна сметка финишираме дванайсети с 38 точки и голова разлика 40:46 (11 победи, 5 равенства и 14 загуби). След нас остават само четири отбора; първенец в групата е „Бдин” (Видин) с 61 т., изпада - „Първа атомна” (Козлодуй).
Сред основните действащи лица през този период са вратарите Здравко Георгиев и Калин Къчовски, бранителите Христо Димитров, Владимир Поповски, Румен Славков, Цветан Александров (Лимата) и Иван Христов, полузащитниците Калин Минков, Пламен Цветков, Румен Спасов, Пламен Данов (Пикапа), нападателите Иван Аспарухов, Христо Христов и Петър Паунов.
***
С нищо кой-знае какво запомнящо се не се отличава третият сезон на „Локо” (Мездра) в Северозападната „В” РФГ - 1986/87, чийто състав е увеличен от 16 на 18 отбора. Старши треньор е мс Любен Куновски, който през пролетта е сменен от Семко Горанов. В хода на първенството са привлечени опитните Тодор Митов и Емил Василев (Павони), обличали преди това екипа на „Ботев” (Враца) в майсторската „А” група. Като цяло „кретаме” във втората половина на таблицата и отново се борим да не изпаднем, въпреки че на полусезона сме шести с 25 точки и голово съотношение 19:16 (8 победи, 1 реми и 8 поражения). В 19-я кръг инкасираме най-голямата си загуба в историята при всичките си участия в зоните - с 8:0 като гости от „Червен бряг”. В крайното подреждане заемаме 14-то място с 42 точки и отрицателна голова разлика 29:39 (12 победи, 6 равенства и 16 загуби).
На фона на кризата в мъжкия отбор светъл лъч на надежда е подемът в детско-юношеската школа на клуба. Под ръководството на Семко Горанов юношите старша възраст се класират пети в републиканската зона „Огоста”, непосредствено след окръжните центрове „Ботев” (Враца), „Бдин” (Видин), „Спартак” (Плевен) и „Сеп. слава” (Михайловград). Техният актив: 16 победи, 5 ремита и 9 загуби, 37 точки и голово съотношение 82:40.  По това време младите „железничари” играят в състав: вратар - Валентин Петков (Бузи), защитници - Георги Петров (Заицата), Михаил Григоров, Тихомир Петков (Тихача) и Петър Цолов, халфове - Григор Григоров, Мирослав Веселинов и Мирослав Гетов (Шопа), нападатели - Даниел Маринов (Шпингата), Диан Попов (Индианеца) и Георги Йорданов (Иво Тодоров, Николай Георгиев, Мирослав Цветанов, Емил Ангелов, Христо Вачев, Даниел Добрев, Росен Илиев, Илиян Генков, Юри Велинов, Радослав Цветков, Любомир Рашев). Най-добър реализатор в зоната с 60 точни попадения е бъдещият национал Даниел Боримиров - бронзов медалист със „старшата” на врачани във финалите на републиканския шампионат.
В окръжното първенство за ветерани „Локо” (Мездра) за пореден път достига до финала, където отстъпва на неутрален терен в Търнава пред миналогодишния шампион „Първа атомна" (Козлодуй) с 2:4 след изпълнение на дузпи (в редовното време 0:0).
***
Амбициозната цел, която си поставят състезателите и спортно-техническото ръководство, начело със старши треньора Семко Горанов, преди сезона 1987/88, е влизане в шестицата. Първоначално тя изглежда осъществима, като след 10-я кръг дори сме лидери в таблицата. Постепенно обаче започваме да редуваме добри игри с погрешни ходове: ремизираме навън - 1:1, с водача „Червено знаме” (Павликени), побеждаваме с 5:1 „Осъм” (Българене) и „Тетевен” и с 2:0 като гости „Ситомир” (Никопол), но губим у дома с 0:2 от „Сеп. слава” (Михайловград), с 6:0 на чужд терен от „Росица” (Севлиево), с 5:0 от „Трявна” и с 5:1 от „Ком” (Берковица). „Люшкането” от едната в другата крайност ни отвежда на девето място в есенното класиране и на дванайсето в подреждането на финала, с 47 точки и голова разлика 48:52 (14 победи, 5 равенства и 15 загуби). В челото е „Червено знаме” (Павликени) с 64 т., а непосредствено след нас е другият тим от Врачанско - „Искър” (Роман).
Същата година юношите старша възраст на клуба с треньор Пламен Горчев се нареждат шести в зона „Огоста” с 31 точки и голово съотношение 88:58 (14 победи, 3 ремита и 13 загуби), а ЕСПУ „Димитър Благоев” става окръжен шампион за средношколци. На финала побеждаваме на неутрален терен в Бяла Слатина ТЯЕ „Игор Курчатов” (Козлодуй) с 4:2. На 1/16-финалите за републиканско първенство губим в Павликени от местното СПТУ по МСС с 1:2. Състав на отбора: вратар - Радослав Цветков (Тони Михайлов), в защита - Петър Тончев, Михаил Григоров, Емил Любомиров и Петър Цолов, в халфовата линия - Мирослав Цветанов, Григор Григоров и Мирослав Гетов, в нападение - Даниел Маринов, Диан Попов и Даниел Добрев (Юри Велинов); наставник - Николай Вълков.
***
През следващия, пети сезон на „Локомотив” (Мездра) в Северозападната зона - 1988/89, продължава обиграването на перспективен състав, съчетаващ рутина и младост, пред когото е поставена дългосрочната цел - завръщане в „Б” РФГ. Наред с опитни футболисти като Тодор Митов, Румен Славков, Емил Василев (Павони), Румен Спасов и Пламен Данов (Пикапа), старши треньорът Семко Горанов дава възможност за изява на възпитаниците на юношеската школа на клуба Диан Попов, Даниел Маринов, Тихомир Петков, Мирослав Гетов и Мирослав Цветанов. В отбора играят още вратарите Младен Младенов и Цветомир Мраморенски (Големан), защитниците Цено Иванов, Пламен Петров (Пацо Гудата), Асен Стоянов и Дилян Иванов, нападателите Мирослав Иванов, Янислав Яков (Джуджето) и Георги Георгиев. В шампионата стартираме добре и първите 10 кръга не допускаме поражение (5 победи и 5 ремита), което ни извежда на второ място в таблицата, непосредствено след „Сеп. слава” (Михайловград) и пред „Ком” (Берковица). Впоследствие обаче се представяме неравномерно: в есенното класиране делим шесто-седмо място (заедно с „Червен бряг”), а в крайното подреждане сме девети с 49 точки и голова разлика 39:37 (14 победи, 7 равенства и 13 загуби). Начело е „Сеп. слава” с 63, пред „Чумерна” (Елена) с 58 и „Хемус” (Троян) с 55 т.
След тригодишно прекъсване отново участваме в турнира за Купата на Съветската армия, като ставаме победители в зоналния етап на клубното съревнование. На полуфиналите отстраняваме в Елисейна „Металург” с 3:1, а на финала - „Дружба” (Бистрец) с 4:2. На 1/64-финалите обаче сме елиминирани от „Електрон” (Сандански), след загуба като гости с 3:2. По време на зимната подготовка на „Спортпалас” край Варна играем контрола с първодивизионния украински клуб „Черноморец” (Одеса), която губим с 1:4 (голмайстор Янислав Яков). През май 1989 г., в рамките на традиционните празници на културата, на градския стадион е организирана приятелска среща между ветераните на „Локо” (Мездра) и ФК „Витоша” (София), която завършва 4:4 след изпълнение на дузпи (в редовното време 0:0).
Юношите старша възраст на клуба с треньор Пламен Горчев пак са шести в областната зона „Михайловград” с 28 точки и голово съотношение 70:60 (12 победи, 4 ремита и 10 загуби). В челната тройка влизат „Ботев” (Враца) с 49, „Сеп. слава” (Мхгр) с 46 и „Бдин” (Видин) с 42 т. За втора поредна година ЕСПУ „Димитър Благоев” става окръжен шампион за средношколци. На финала в Бяла Слатина побеждаваме ТМЕТ „Н. Й. Вапцаров” (Враца) с 2:1, но на 1/16-финалите за републиканско първенство губим у дома от ТМТ „Д-р Василиади” (Габрово) с 2:6, който по-късно достига до финалната четворка на шампионата.
***
1989/90 е един от най-силните сезони на „Локо” (Мездра) в Северозападната „В” РФГ, чийто състав е намален от 18 на 16 отбора. В тима са привлечени редица класни попълнения, между които ботевградчанинът Николай Станчев (впоследствие капитан на „Спартак” - Варна), Атанас Бекяров, Цветан Иванов и Кирил Крушкин. „Червено-черната” фланелка обличат още вратарят Младен Младенов, защитниците Цено Иванов, Пламен Петров и Асен Стоянов, халфовете Тодор Митов, Румен Спасов и Пламен Данов, нападателите Емил Василев, Мирослав Иванов, Янислав Яков, Христо Христов и Георги Георгиев. След като Семко Горанов става наставник на „Ботев” (Враца), за старши треньор е назначен Васил Таков (Такето), с помощник Пламен Цветков. Председател на клуба по това време е Христо Цеков - заместник-кмет на общината, а зам.-председател Иван Трайков, който на практика движи футболните дела.
Нашата равносметка през есента е „на кантар”: 7 победи (една от които като гости), 1 реми и 7 загуби (една от тях у дома). Спечелените 22 точки и голова разлика 22:23 ни отреждат осмо място в класирането на полусезона. Най-изразителна победа постигаме срещу „Ком” (Берковица) - 5:1, а най-конфузна загуба - на собствен терен от временния лидер „Локо” (Дряново) с 1:4. Много по-добре се представяме през пролетта, когато постигаме 10 поредни победи, включително четири навън: 0:1 в Дряново, 1:3 в Роман, 1:2 в Червен бряг и 0:3 в Берковица. През този полусезон постигаме най-голямата си победа досега в зоната - 7:0 срещу аутсайдера „Миньор” (Чипровци). Вкуса на поражението изпитват също „Хемус” (Троян) с 4:0, „Дунав” (Лом), „Росица” (Севлиево) и „Тетевен” с по 3:0, „Сторгозия” (Плевен) с 2:0, „Янтра” (Полски Тръмбеш) и „Металик” (Лясковец) с по 1:0. В крайното подреждане заемаме престижната втора позиция с 59 точки и голово съотношение 56:31 (19 победи, 2 равенства и 9 загуби). С 8 т. повече първенец е „Чумерна” (Елена), която влиза в „Б” РФГ, а трети на една точка след нас остава „Локо” (Дряново). Този несъмнен успех показва, че имаме потенциал да се борим за място в професионалния футбол - до завръщането ни във втория ешелон обаче ще изминат още три години.
Междувременно през ноември 1989 г. за председател на ДФС „Локомотив” е избран Димитър Воденичаров - заместник-кмет на общината и председател на Общинския съвет за духовно развитие, сменен следващата година от Калин Ладов (до 14 юни 1993 г., когато дружеството е разформировано в съоветствие с решение на Комитета за младежта и спорта).
***
Очакванията, че през следващия сезон - 1990/91, „Локо” (Мездра) ще „свири първа цигулка” в първенството на Северозападната „В” група, не се оправдават. Макар в началото да се движим в челната тройка, а след 7-я кръг да се изравняваме по точки с временния лидер „Локомотив” (Левски), в есенното подреждане сме шести с 16 точки и голова разлика 17:19 (7 победи, 2 ремита и 6 загуби). Със същия точков актив са четвъртият и петият - „Левски” (Лом) и „Сторгозия” (Плевен), и седмият - „Искър” (Роман). Старши треньор през есента е Васил Таков, който през зимната пауза е сменен от Пламен Цветков. През пролетта се представяме по-колебливо, което ни отрежда девето място в крайното класиране с 29 точки и голово съотношение 31:38 (12 победи, 5 равенства и 13 загуби). В „Б” група влиза „Чавдар” (Бяла Слатина), който е първи с 42 т., пред „Ком” (Берковица) и „Локо” (Левски) с по 34. Междувпрочем, от този шампионат е върната старата система за точкуване: 2 т. за победа, 1 т. за реми и 0 т. за загуба.
Същата година участваме в първото издание на турнира за Купата на България (наследник на Купата на НРБ). В първия кръг побеждаваме „Ком” (Берковица) с 3:0, във втория - „Локомотив” (Левски) с 5:1, а на 1/16-финалите завършваме 0:0 и 0:2 с бившия член на майсторската група и лидер в Единната „Б” РФГ „Хебър” (Пазарджик) и отпадаме от надпреварата.
Юношите старша възраст на клуба с треньор Пламен Горчев се състезават в една от четирите републикански зони –
Северозападната, в която играят отбори от тогавашните Михайловградска и Ловешка области (в момента Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново). По обясними причини младите „железничари” остават извън челната шестица.
***
Сезонът 1991/92 преминава под знака на хроничния недостиг на средства за издръжката на клуба, обусловен от икономическата стагнация в страната след демократичните промени. Острата липса на пари принуждава клубното ръководство да отправи зов за помощ към общинската управа и местната спортна общественост. В декларацията се казва: „ФК „Локомотив” е клуб със защитено реноме във футболните среди на България като дългогодишен участник в „Б” и „В” РФГ. В началото на настоящото първенство нашият отбор бе обновен по възраст, постепенно влезе в синхрон, показа значително по-рационални игри и ще зимува на седмо място в таблицата със 17 точки и голова разлика 20:12, като скъси аванса на лидера „Бдин” (Видин) на 3 т.
Тежкото финансово състояние на държавните фирми и липсата на спонсори лишиха клуба от необходимите средства за по-нататъшно участие в шампионата на Северозападната „В” група. За това предлагаме: 1. Градският стадион занапред да бъде стопанисван от Общинския съвет 2. Спешно да бъдат отпуснати средства за започване на пролетния полусезон.
Ако в този критичен момент не се вземат мерки, преустановяването на дейността на футболния клуб е сигурно, а оттам вината ще бъде огромна и обща за всички нас. Загубата също.”28
От финансовия колапс клубът успява да излезе едва след като през март 1992 г. за председател на Управителния съвет е избран директорът на „Търговска банка” АД Манол Манолов, който става основен благодетел на мъжкия тим по „трънливия” път към „Б” РФГ. Междувременно запазваме седмата позиция в крайното класиране с 33 точки и голово съотношение 41:30 (15 победи, 3 равенства и 12 загуби). Виза за „Б” група печели „Бдин” (Видин) с актив от 42 т., който изпреварва само с една точка „Раковски” (Севлиево).
В турнира за Купата на България отстраняваме в първия предварителен кръг „Локомотив” (Дряново) с 2:0; на 1/64-финалите обаче сме елиминирани, след като губим в Лясковец от местния „Левски” с 0:5.
През април с. г. в Гоце Делчев се провежда IX-ят младежки футболен преглед, организиран под шефството на националния информационен всекидневник „Спорт”. По традиция в него вземат участие сборните отбори на четирите „В” групи. В състава на Северозападната е включен състезателят на „червено-черните” Иво Тонев (впоследствие изпълнителен директор на ПФК „Локомотив” - София), който е определен за най-добър нападател на турнира.
***
1992/93 е най-силният сезон на „Локо” (Мездра) при 20-те му участия досега в Северозападната „В” РФГ. Основният ни конкурент за първото място в групата е „Левски” (Лом), с когото водим оспорвана борба буквално до последния кръг на първенството. В есенното класиране завършваме с аванс от две точки пред съперниците - 23 т. и голова разлика 29:7 (10 победи, 3 ремита и 2 загуби). През пролетта „Локомотив” и „Левски” на няколко пъти се сменят на върха, като в директния сблъсък побеждаваме в Мездра с 2:0. Да се върнем отново към този паметен мач чрез дописката на журналиста Иван Борисов:
„Двубоят между първите два отбора в групата се превърна в истинско дерби. Рекорден брой темпераментни, ентусиазирани зрители (1 500) станаха свидетели на драматична, запомняща се, зрелищна среща и с очите си се убедиха, че и в третия аматьорки ешелон се играе футбол, върху който с чиста съвест може да се постави щемпел за високо качество. Тази констатация в никакъв случай не бива да звучи пресилено.
Домакините бяха по-хомогенният, по-мобилизираният и по-офанзивният състав. Макар в редиците им да не фигурираха опитните титуляри - наказаният Тонев и контузеният Манолов. Ветеранът Славков обезвреди лявото крило на гостите Тасев и нееднократно се включваше в нападение. Атаките на ломчани обикновено стигаха до границите на наказателното поле и само веднъж застрашиха опасно вратата на „червено-черните”.
В 11 мин. Петров изведе „Локо” напред в резултата. Гневът е лош съветник, страстите се разгорещиха, възникнаха свади между играчите, но съдията Мл. Благоев, който ръководи прецизно и компетентно, усмири по-буйните глави и декорира шестима състезатели с жълт картон. В 62 мин. той справедливо отсъди дузпа в полза на „железничарите”, която Трифонов превърна в гол - 2:0.”
Така се стига до предпоследния, 29-ти кръг, в който ломчани „разгромяват” с 14:0 „Искър” (Роман) и с по-добра голова разлика излизат начело в таблицата. В потвърждение на народната поговорка, че „власите се давят на брега на Дунава”, в крайното подреждане финишираме с едни гърди напред и за пръв път печелим промоция за Единната „Б” РФГ (по-сетне тя отново е разделена на Северна и Южна). Нашият актив: 45 точки и голова разлика 72:20 (20 победи, 5 равенства и 5 загуби). „Мечтата на мездренските любители на футбола се сбъдна: „Локомотив” се завърна в професионалната втора дивизия! - подчертава местната преса. Драматичната развръзка дойде в последния кръг от пролетното „разписание”. Нашите гостуваха в Дряново и победиха с 3:1, а съперниците от Лом загубиха една точка в Елена (б. а. 2:2 с „Чумерна”) и дадоха път на по-достойните за първото място. В крайна сметка на крайдунавските ни опоненти не помогна и трагикомичното домакинство срещу „услужливия съсед” „Искър” (Роман), завършило с рекордна гонитба на голова разлика при конфузното 14:0 !?! Всъщност, справедливостта развенча задкулисните сметки в полза на спортната логика.
Честито на играчите и на техния сърцат треньор, на футболните деятели и запалянковци, спомогнали да се възкреси старата спортна слава на Мездра!”
През този сезон „черно-черния” екип обличат вратарите Венцислав Иванов и Витомир Вутов, бранителите Румен Славков, Йонко Трифонов, Красимир Кръстев и Пламен Петров, халфовете Румен Спасов, Кирил Крушкин и Димчо Димитров, нападателите Иво Тонев, Даниел Маринов и Янислав Яков (Боцов, Миланов, Манолов, Йозев).
В турнира за Купата на България отпадаме на 1/64-финалите, след загуба като гости от „Левски - Футуре” (Левски)с 0:3 (служ.).
***
След едногодишната „авантюра” в професионалния футбол, през 1994/95 „Локо” (Мездра) се завръща в Северозападната „В” група, която е в състав от 18 отбора. Железничарският клуб отново изпада в тежка финансова криза: преди началото на сезона имаме сериозни дългове към БФС, които успяваме да погасим в последния момент и да започнем първенството. Според президента Ивайло Костов, липсата на средства води до занемаряване на тренировъчния процес и на дисциплината в тима. За неспазване на вътрешния правилник и слаба форма в хода на шампионата временно са отстранени капитанът Славков и стоперът Петров. Старши треньор първоначално е монтанчанинът Боян Гергов, сменен впоследствие от Пламен Цветков, пред когото е поставена задачата да изгради млад и перспективен състав.
През есента се движим в „златната среда” - в класирането на полусезона сме десети с 24 точки и голова разлика 29:22 (7 победи, 3 равенства и 6 загуби). За отбелязване е, че в 15-я кръг за пръв път побеждаваме в зоната дългогодишния член на „А” РФГ „Ботев” (Враца) с 4:2, а в 17-я кръг сразяваме опашкаря „Вършец” с 8:0. По-колебливо се представяме през пролетта, когато допускаме поражения у дома от „Сухиндол” с 1:2 и от „Павликени” с 3:4 и правим 1:1 с „Чавдар” (Бяла Слатина). За сметка на това надделяваме като гости над „Вършец” с 2:1 и разгромяваме на собствен терен „Раковски” (Севлиево) с 8:0. В крайното подреждане заемаме 13-то място с 43 точки и голово съотношение 58:55 (13 победи, 4 ремита и 15 загуби). След нас остават само „Ком”, „Раковски” и „Вършец” и отказалите се от участие „Левски - Футуре” и „Мизия” (Кнежа). В „Б” група влиза „Олимпик” (Галата) със 73, пред „Чавдар” с 66 и „Първа атомна” с 60 т.
През този сезон в отбора играят Мирослав Илиев, Румен Славков, Цено Иванов, Ивайло Хинков, Диан Попов, Янислав Яков, Даниел Маринов, Кирил Крушкин, Ангел Петров, Валентин Пешунов и Красимир Диков (Костадинов, Нинов, Начев, Величков, Ценов, Дилов, Каменов, Димитров).
Междувременно през октомври 1994 г. за пръв път се класираме за финалите на Европейското железничарско първенство: в решителната среща във Варна побеждаваме Англия с 1:0 и печелим виза за XV-то издание на турнира догодина в Холандия (б. а. повече за квалификациите и участието ни в шампионата на стария континент вж. Vглава).
Изключително полезно за бъдещото развитие на мездренския футбол е възстановяването през разглеждания период на детско-юношеската школа към клуба, която се ръководи от Семко Горанов. Децата и юношите младша възраст успешно конкурират в регионалните първенства своите връстници от „Ботев” (Враца), а юношите старша възраст - в областния шампионат „Монтана”. „Основната цел на школата - подчертава местната преса, - е не призово класиране, а всяка година да дава по 3 - 4 талантливи попълнения на представителния отбор. След едногодишна работа, в мъжкия тим вече тренират и редовно намират място Валери Костадинов, Николай Нинов и Николай Начев”.
Същата година юношите старша възраст стават първенци в обласната зона и добиват право да играят в директните елиминации на републиканското първенство. На 1/16-финалите обаче те са отстранени от частния клуб „Левски - Футуре” (Левски) след две загуби: с 1:2 у дома и 0:8 като гости.
***
През 1995/96 „Локомотив” продължава да се движи в „глухите коловози” на дъното на таблицата в Северозападната „В” група и едва се спасява от изпадане. Допускаме три поражения на собствен терен и едно реми: 0:1 от „Ботев” (Враца) и „Чавдар” (Бяла Слатина), 0:2 от „Първа атомна” (Козлодуй) и 2:2 с „Павликени”. Навън успяваме да „откраднем” само две точки - 2:2 с „Павликени” и 0:0 с „Академик” (Габрово), но губим с 0:6 във Враца от „Ботев”. Най-изразителните ни победи у дома са 7:1 срещу „Левски” (Лом), 6:1 срещу „Левски” (Лясковец) и 4:0 срещу „Бдин” (Видин) и „Лесичери”.
В есенното класиране сме тринайсети, а в крайното подреждане заемаме 14-то място с 42 точки и голова разлика 51:49 (13 победи, 3 равенства и 18 загуби). След нас, в зоната на изпадащите, са „Левски” (Лом), „Локомотив” (Брусарци), „Академик” (Габрово) и „Павликени”. Оставаме в групата благодарение на … „Чавдар” (Бяла Слатина), който в последния кръг побеждава „Левски” (Лом), докато ние печелим срещу „Локомотив” (Брусарци) с 3:0 и изпреварваме с една точка ломчани. В „Б” РФГ влиза „Първа атомна” с 84, пред „Чавдар” със 70 и „Ботев” с 66 т.
Основни „действащи лица” през този сезон са Евгений Немодруг, Мартин Дойчев, Ангел Димитров, Радослав Стоянов, Мирослав Марков, Ивайло Хинков, Красимир Диков, Ивайло Станков, Валентин Пешунов, Николай Нинов и Валери Костадинов (Илиев, Михайлов, Данов); старши треньор Пламен Цветков.
***
С цел излизане от финансовия колапс, в който перманентно се намира ФК „Локомотив”, по това време е създадено „Локо - спорт” ЕООД. Негов управител става Ивайло Костов, за президент на клуба е избран бизнесменът Георги Аврамов - бивш шеф на „Лекс” (Ловеч), а за изпълнителен директор - Веселин Мичев. За да издържа със собствени средства представителния тим и детско-юношеската школа, дружеството започва да се занимава със стопанска дейност; Общинският съвет пък му отдава под наем кино-видеоклуба (дискотеката) в хотелски комплекс „Родина”.     
Паричната обезпеченост скоро дава резултати и през 1996/97 „Локо” (Мездра) е една от приятните изненади в Северозападната зона, която е в състав от 16 отбора (впоследствие се отказват „Чумерна” - Елена и „Ескус” - Роман). Още от началото на първенството се движим в челото на таблицата, на два пъти дори излизаме втори. У дома допускаме само една погрешна стъпка - 1:1, с „Ловико” (Сухиндол), а като гости побеждаваме „Бдин” (Видин) с 3:0 и правим реми - 0:0, с „Локомотив” (Дряново). В есенното класиране делим четвърто - пето място (заедно с „Ботев” - Враца) с актив от 23 точки и голова разлика 18:11 (7 победи, 2 равенства и 4 загуби).
През втория дял от шампионата стартираме неубедително, но постепенно преодоляваме кризата и финишираме в шестицата. С наведени глави от градския стадион си тръгват лидерът „Сторгозия” (Плевен) 1:0, „Чавдар” (Бяла Слатина) 3:0, „Бдин” (Видин) 4:0 и „Лесичери” 5:0, но губим от „Локо” (Дряново) с 1:2. Навън постигаме успех срещу „Ком” (Берковица) с 2:0; инкасираме обаче тежко поражение във Враца от „Ботев” с 5:0. В крайното подреждане заемаме почетното пето място с 41 точки и голово съотношение 40:30 (13 победи, 2 ремита и 11 загуби). Преди нас са „Сторгозия” с 58 т., която печели виза за „Б” група; „Чавдар” с 56, „Ботев” с 52 и „Ловико” с 50 т.
„Червено-черната” фланелка през този сезон обличат Калин Костадинов, Румен Славков, Тихомир Петков, Мартин Дойчев, Георги Румеев, Бойко Гергов, Бисер Величков, Николай Нинов, Ивайло Станков, Валентин Пешунов и Ивайло Хинков (Ив. Нинов, Колов, Борисов, Цветанов, Марков). Старши треньор на отбора е Пламен Цветков, който през пролетта е сменен от Владимир Хинков.
***
По време на лятната подготовка, през юли 1997 г., „Локо” (Мездра) играе контролна среща със „Славия” (София) - шампион на страната и носител на Купата на България за 1996 г. С попадения на Георги Бачев и Иво Тренчев победа с 0:2 постигат гостите. Ст. треньор на столичани тогава е Наско Сираков, с помощник Николай Илиев, а изпълнителен директор - Стоян Коцев (Кано).
В първенството на Северозападната „В” група, която е в състав от 18 отбора, правим сериозна крачка назад и се задоволяваме с място във втората половина на таблицата. На полусезона сме единайсети, което не отговаря на амбициите на футболистите и спортно-техническото ръководство. Незадоволително е и финансовото състояние на клуба, натрупал сериозни дългове. По тези причини през януари 1998 г. се провежда извънредно Общо събрание. На него е освободен досегашния президент Георги Аврамов и е избран нов Управителен съвет с председател Ивайло Костов. Поради напускането на старши треньора Асен Милушев, през зимната пауза за наставник е назначен Пламен Цветков, с помощник Пламен Петров.
Макар в началото на пролетта да се придвижваме малко по-напред в класирането, в крайното подреждане оставаме единайсети с актив от 44 точки и голова разлика 48:39 (14 победи, 2 равенства и 18 загуби). Със 70 т. първи е „Ботев” (Враца), който се завръща в „Б” РФГ, следван от „Белите орли” (Плевен) с 61 и „Ловико” (Сухиндол) с 58 т.
Междувременно през септември 1997 г. за втори път се класираме за финалите на Европейското железничарско първенство, домакин на което след две години е Франция.
През този сезон в отбора играят Калин Костадинов, Мартин Дойчев, Тихомир Петков (капитан), Мирослав Марков, Валентин Пешунов, Красимир Диков, Бисер Амброзиев, Иван Нинов, Даниел Маринов, Николай Нинов и Георги Кичуков (Калоян Попов, Борислав Николов, Ивайло Станков, Валери Костадинов, Аспарух Аспарухов, Румен Славков, Ивайло Хинков, Танчо Калпаков, Ивайло Захариев, Сидер Сульов).
***
През 1998/99 финансовата криза във ФК „Локомотив” се задълбочава, което води до неубедителното ни представяне в Северозападната „В” група - едно от най-слабите в цялата история на мездренския футбол. След напускането на основни състезатели като Кичуков, Петков, Дойчев, Костадинов, Маринов и Сульов, в отбора е извършено подмладяване, но вместо това да се отрази стимулиращо, резултатите са катастрофални. Още в началото на първенството се „закотвяме” в дъното на таблицата, регистрираме най-голямата си загуба досега в зоните - с 9:0 като гости от „Първа атомна” (Козлодуй), допускаме поредица от поражения и ремита у дома. В есенното класиране заемаме незавидното 13-то място от 16 отбора, което успяваме да „устискаме” и в крайното подреждане. Активът ни е повече от скромен: 30 точки и голова разлика 37:66 (9 победи, 3 равенства и 18 загуби). След нас, в зоната на изпадащите, остават само „Чавдар” (Бяла Слатина), „Ботев” (Лиляче) и “Тимок” (Брегово). В челото са „Видима - Раковски” (Севлиево) със 78, „Бдин” (Видин) с 65 и „Белите орли” (Плевен) с 63 т.
По инициатива на няколко бивши възпитаници на местната футболна школа през лятото на 1998 г. е сформиран алтернативният клуб „Мездра’98”. В него се включват предимно ветерани, между които Калин Минков, Христо Христов, Петър Паунов, Анани Буковски, Здравко Георгиев, Асен Стоянов, Мирослав Веселинов, Петър Тончев и Мирослав Гетов. За известно време са привлечени дори състезателите на „Локомотив” Николай Начев, Николай Нинов и Ангел Петров; в отбора играят още Даниел Гергов, Светлин Каменов, Данко Данов, Любомир Яшов, Пламен Петров, Николай Пакарджиков, Ивайло Димитров, Цветан Петров, Анатоли Илиев, Николай Буковски, Милен Йонов, Радослав Илиев, Момчил Иванов и др. Той участва в първенството на Южната Врачанска регионална група.
С 58 точки и голова съотношение 90:27, натрупани след 19 победи, 1 равен и 4 загуби, „Мездра’98” завършва втори през този сезон и добива правото да играе квалификации за влизане във „В” АФГ. На баражите „старата гвардия” елиминира във Враца първенеца на Северната „А” ОФГ „Дунав’98” (Селановци) с 5:4 след изпълнение на дузпи, но после губи в Криводол от „Бойчиновци” с 0:1.
„Локомотив” и „Мездра’98” играят помежду си за Купата на Аматьорската лига - турнир, организиран ежегодно от АФЛ, основана през 1994 г. във Велико Търново. След като отстранява „Торпедо” (Борован) и „Бенковски” (Ракево), на финала на областния етап „Мездра’98” се изправя срещу „Локо”. Първата среща завършва 2:2, а във втората убедителна победа с 6:2 печелят „железничарите”, които впоследствие се отказват от участие в турнира.
Междувременно през юни 1999 г. участваме във финалите на XVI-то Европейско железничарско първенство във Франция, където се класираме на шесто място.
***
Кретането в „седма глуха” на „Локомотив” продължава и през сезона 1999/2000. През по-голямата част от първенството в Северозападната „В” група редуваме посредствени със слаби игри, а в началото на пролетта инкасираме седем последователно загуби, в резултат на което поемаме застрашително към зоната на изпадащите. Футболният клуб изпитва хроничен недостиг на средства - пословично безпаричие, довело до изчерпване на „кредита на доверие” към клубното ръководство. Сътресенията не подминават и „горещото” треньорско кресло: след напускането на Пламен Цветков, на кормилото на отбора последователно се сменят Георги Луканов, Румен Славков и Владимир Хинков. Свеж полъх в изявите на подмладения тим внася назначаването през април на Анатоли Кирилов, под чието наставничество постигаме 8 победи, 1 реми (навън) и само 1 поражение (отново като гости).
Въпреки успешното представяне в края на пролетта, в класирането на финала отново се нареждаме при „средняците” - 12-то място от 18 отбора, два от които се отказват по финансови съображения. Спечелените едва 42 точки и отрицателна голова разлика 50:55 (13 победи, 3 равенства и 18 загуби) са огледален цифров образ на дълбоката криза, в която се намира местният футбол.
През този сезон в състава играят Венцислав Иванов, Петър Найденов, Валентин Пешунов, Пламен Николов, Николай Начев, Красимир Диков (капитан), Янислав Яков, Ивайло Хинков, Аспарух Аспарухов, Николай Нинов и Симеон Чиренски (Стелиян Кръстев, Ангел Петров, Тихомир Петков, Алекси Благоев, Александър Миков, Цветан Николов, Лъчезар Недялков, Георги Васков).
През юни 2000 г. се провежда Отчетно-изборно събрание на ФК „Локомотив”, на което е освободен досегашният председател Ивайло Костов и е избран нов Управителен съвет. В него влизат Мирослав Веселинов, Ваклин Добрев, Павел Мишев, Евгени Данов, Николай Джанабетски, Петър Данков, Веселин Бацов, Младен Кирилов и Илияна Кирова. Последните четирима впоследствие си правят самоотвод и на тяхно място са привлечени Йордан Гергов, Мирослав Захариев, Цветан Тодоров и Веселин Мишонов. За председател на клуба е утвърден Павел Мишев, който няколко месеца по-късно е сменен от Йордан Гергов. Старши треньор остава Анатоли Кирилов, а за спортно-технически директор е назначен Семко Горанов.
***
Преди началото на новия сезон - 2000/2001, в „Локо” (Мездра) са привлечени няколко опитни футболисти, между които централният защитник Борислав Алексиев, атакуващият халф Бойко Краев и нападателят Георги Цветанов. Пред „железничарите”  е поставена високата цел: влизане в челната тройка, предвид възможността от догодина да бъдат сформирани две „Б” групи. Засега обаче тази „летва” се оказва прекалено висока.
На старта на първенството в Северозападната „В” АФГ постигаме три последователни победи и оглавяваме класирането, но после губим у дома с 1:2 от „Белите орли” (Плевен), ремизираме на собствен терен - 1:1, с „Етър” (Велико Търново) и „Чардафон” (Габрово) и се „смъкваме” във втората половина на таблицата. Заради колебливото представяне на отбора наставникът Анатоли Кирилов е сменен от Семко Горанов. През есента завършваме на осмо място, а в крайното подреждане сме десети с 34 точки и голова разлика 42:48 (10 победи, 4 равенства и 14 загуби). Първенец в зоната става „Белите орли” (Пл) с 67, пред „Ловико” (Сухиндол) с 58 и „Етър” (ВТ) с 53 т. Най-убедително побеждаваме „Червен бряг” с 5:0 и „Гигант” (Белене) с 5:1, а най-сериозно поражение допускаме навън от „Чардафон” с 5:2. Единствената си точка като гости печелим през пролетта в Павликени - 2:2; за сметка на това правим 0:0 вътре с „Локомотив” (Дряново). През зимната пауза в състава е картотекиран първият чернокож състезател в историята на мездренския футбол - нападателят Жан Ив Галоте от Кот д’Ивоар.
През септември 2000 г. са възстановени приятелските контакти между „Локо” (Мездра) и „Локомотив” (София), датиращи от 60-те год. на XX век. Със съдействието на тогавашния заместник-министър на вътрешните работи Явор Хайтов столичани ни гостуват за контролна среща, която губим с 2:5.
***
През 2001/2002 „Локомотив” (Мездра) прави сериозно отстъпление в своето представяне в Северозападната „В” АФГ. Причините за това са както напускането на доста състезатели от миналогодишния състав, така и сериозните финансови затруднения, които изпитва футболният клуб. Сред новите попълнения са завърналият се вратар Венцислав Иванов, халфовете Николай Боянов и Ивайло Троянов, нападателят Ивайло Станков, а през зимната пауза са привлечени Драгомир Бояджиев, Румен Ковачев, Николай Стоянов, Тошко Тошков и за кратко време „таранът” Бончо Йорданов. Първите си стъпки в аматьорския футбол прави бъдещият национал и голмайстор на „Локо” (София) Цветан Генков. За старши треньор е назначен мс Димитър Ефремов - един от рекордьорите по участия в „А” група с фланелката на „Ботев” (Враца) и изявен реализатор в близкото минало.
В първенството играем незавидната роля на „опашкари”. Показателен е фактът, че регистрираме четири загуби и две ремита у дома: 0:1 от „Левски” (Стражица) и „Бдин” (Видин), 0:3 от „Ловико” (Сухиндол) и 0:2 от „Монтана”, 0:0 с „Янтра” (Габрово) и 2:2 с „Олимпик” (Тетевен). За сметка на пропилените 16 т. на собствен терен, като гости печелим само четири - 1:1 с „Бдин” и 3:0 с абсолютния аутсайдер „Червен бряг”. Най-категоричният ни успех е срещу „Дунав’98” (Селановци) с 5:1; на другия полюс е поражението в Тетевен от „Олимпик” с 6:2. В резултат: в есенното класиране сме тринайсети, а в крайното подреждане - четиринайсети с 33 точки и голова разлика 39:50 (10 победи, 3 равни и 17 загуби). Със същия точков актив предпоследен е „Гигант” (Белене), а в дъното остава отказалият се от участие „Червен бряг” с 5 т. Във Втора професионална лига се завръща „Олимпик” с 69, пред „Янтра” с 62 и „Ловико” с 59 т.
Междувременно в края на 2001 г. е възродена традицията за определяне на 10-те най-добри спортисти на Мездра през изтеклата година. В престижната класация влизат стоперът Николай Начев и плеймейкърът Николай Нинов.
През февруари 2002 г. се провежда Общо събрание на ФК „Локомотив”. За председател на клуба (с мандат от 4 години) е преизбран Йордан Гергов, а в новия Управителен съвет влизат още Ваклин Добрев, Павел Мишев, Николай Джанабетски и Веселин Мишонов. Тъй като последният се отказва, той е сменен от Мирослав Веселинов. Контролната комисия попълват Никодим Нанов, Михаил Иванов и Огнян Тодоров.
С поредица от празнични прояви на 30 май с. г. е отбелязан 70-годишният юбилей на футбола в железничарския град: „Честването ознаменува приятелска среща между ветераните на „Локомотив” (Мездра) - свидетелства в. „Мездра 21 век”. В знак на уважение началният удар по топката в „мача на звездите” нанесе футболистът на 70-летието Петър Данков (Пепето). Резултатът в паметния двубой бе открит още в 3 мин., в която Валентин Кръстев отправи пас „по конец” към Емил Маринов и бившият централен нападател преодоля с лекота вратаря Николай Коцев за 1:0. 15 мин. по-късно отново Вальо Кръстев изведе екснационала Емо Маринов зад отбраната на „червено-черните” и прославеният голмайстор разпъна за втори път Мацата. 5 мин. след почивката с кинжален изстрел от границата на наказателното поле Даниел Маринов (Шпингата) намали на 2:1. Кулминацията настъпи 10 мин. преди последния съдийски сигнал, когато Шпино бе повален в пеналта на „жълто-черните” и без да се колебае главният рефер Иван Спасов посочи бялата точка. С отговорността да бие дузпата се нагърби Йордан Йончев (Данчо Тапата), който въпреки своя респект от стража Иван Томов с апломб оформи крайното 2:2.
…
  По-сетне на терена един срещу друг се изправиха „Локомотив” (София) и „Локомотив” (Мездра). Течеше 28 мин., когато талантливият юноша на домакините Цветан Николов нахлу в наказателното поле на столичните „железничари” и след като ударът му срещна десния страничен стълб на вратата, защитавана от Манолков, с „добавка” Николай Стоянов изведе мездренчани напред. 7 мин. след антракта капитанът на гостите Дончо Донев, халфът Борислав Георгиев и бранителят Ганчо Евтимов разиграха на скорост триходова комбинация като по учебник, завършена от Евтимов за 1:1 - джентълменски резултат, при който дойде и последният съдийски сигнал на главния рефер Петър Тончев.
Съставът на „Локо” (Мездра) в тази среща: Стелиян Кръстев, Тошко Тошев (Цветан Генков), Драгомир Бояджиев, Ангел Петров, Красимир Диков, Николай Стоянов, Цоло Петров (Ралин Цанов), Иван Нинов (капитан), Цветан Николов (Николай Начев), Николай Нинов и Пламен Николов”.
По-късно в Дома на железничаря е открита ретроспективна фотоизложба под наслов „70 години футбол в Мездра” и се провежда тържествено събрание: „Юбилейната експозиция включва около 100-на стари фотографски снимки, сувенири, почетни грамоти, медали за особени заслуги и други реликви, отразяващи паметни моменти от историята на най-популярната игра - отбелязва общинският вестник. Интерес представляват двата оригинални фотоса на спортен клуб „Тича” от 30-те год. на миналия век, върху които са запечатани ликовете на „пионерите” на организираното футболно движение Атанас Петров, Али Ибраимов, Дано Ватов, Коцо Боденски, Никола (Кольо) Джолов, Влади от Варна, Митко Ценов, Иван Македонски, Кръстьо Добрев, Ванчето Пикьора и Костадин Илиев, и на първите ръководители на отбора - учителя по физкултура в прогимназията Петър Горанов и търговеца Цветан Минков. Любопитство будят също снимките, свидетелстващи за най-успешните класирания на „Локо” (Мездра) в Северната „Б” РФГ - шесто място през 1968/69, на „Металург” (Елисейна) - трети през 1971/72 и на обединения тим „ЖСК - Металург” - отново шесто място през 1976/77, както и за турнетата на трите формации във Франция, Италия, ГДР и Румъния. Увековечени са още успешните квалификации за влизане в „Б” РФГ през лятото на 1965 г. срещу „Партизанин” (Червен бряг) и първият мач на „железничарите” във втория ешелон - у дома с „Добруджа” (Толбухин), състоял се през август с. г.”
…
„Доклад за историята на железничарския клуб изнесе неговият председател Йордан Гергов - четем в пресата за тържественото събрание, - поздравителен  адрес по случай юбилея отправи кметът на общината Иван Аспарухов. По повод кръглата годишнина БФС връчи златни значки на ФК „Локомотив” и на легендарните нападатели Петър Данков и Лило Цолов, сребърни - на Борис (Боре) Стоилов, Лило Ценов (Трудовака) и Стоян Добрев (Содата), и бронзови - на заслужилите спортни деятели Пешо Нинов (Джанабетски) и Кирил Павлов. Почетни грамоти и плакети от името на общинската управа получиха изтъкнатите бивши състезатели Кръстьо Мурин, Христо Димитров (Мики), Апостол Данков, Цветан Бончев, Милчо Петров, Симеон (Мони) Стоичков, Цветан Петков (Цецо Попа), Иван Митев (Джефри), Емил Михов, Ваклин Добрев, Николай Коцев (Мацата), Атанас Атанасов (Парчето), Милчо Гергов (Романски), Георги Яшов, Йордан Йончев (Данчо Тапата), Владимир Хинков, Стоил Йорданов (Сухия), Васил Редовски, Петьо Петров, Румен Стоймиров, Румен Славков, Румен Спасов и Пламен Цветков. За принос в развитието на най-популярния спорт бяха отличени треньорите Семко Горанов и Иван Трайков, а за най-прогресирали в големия футбол играчи - Иван Вутов, Петър Петров, Емил Маринов и Витомир Вутов. Награди получиха също дългогодишните ръководители Атанас Доков, Петков Стоянов и Иван Цветков, съдиите Иван Спасов, Георги Дерменджиев и Методи Йоницов, фелдшерът Петко Мишев, както и най-верните запалянковци Трифон Михайлов, Андрей Коцев (Дено Шапкара), Симеон Симеонов (Мони Обущара) и Георги Цеков (Ментата). С пълно единодушие за футболист на 70-летието бе определен 76-годишният доайен Петър Данков (Пепето)”.
През юли 2002 г. за старши треньор на „Локо” (Мездра) е назначен мс Валери Цветанов, който през следващите три години успява да изгради перспективен отбор, способен да се бори за влизане в „Б” група. През лятото в състава са привлечени дузина нови попълнения: бранителите Петър Василев и Пламен Ценов (Гелето), халфовете Здравко Мойнов (Гутата) и Тихомир Боцов (Гаваза), нападателите Георги Янев и Калоян Костов, а през зимната пауза идват вратарят Юлиян Левашки и централният защитник Ивайло Димитров (Зуека). През есента правим най-успешния си старт в първенството на Северозападната „В” АФГ от десетилетие насам, като до 10-я кръг сме лидери в таблицата. Постигаме 8 победи, 2 ремита и 5 загуби. Спечелените 26 точки и голова разлика 29:20 ни отреждат шесто място на полусезона.
След 8-годишна пауза през 2002/2003 отново участваме в турнира за Купата на България. В първия кръг отстраняваме втородивизионния „Академик” (Свищов) с 2:1 след продължения (в редовното време 1:1), а на 1/16-финалите сме елиминирани от „Спартак” (София) след 0:2 в столицата и 0:1 у дома. „Драма в три действия с изстрадан хепиенд - това определение най-точно приляга за двубоя от първия кръг на турнира за Купата на България, в който един срещу друг се изправиха лидерът в Северозападната „В” АФГ „Локомотив” (Мездра) и деветият във временното класиране в Първа професионална лига „Академик” (Свищов)” - коментарът е на кабелна телевизия „Интер Сат”. „Железничарите” започнаха напористо този „мач на честта” и в 18 мин. Аспарух Аспарухов откри резултата, възползвайки се от пас на Цветан Николов. 20-на мин. по-късно домакините можеха да затвърдят своето превъзходство: тогава бранителят Пламен Ценов стреля от пряк свободен удар, със сетни сили обаче вратарят на „студентите” Камен Данов изби в корнер. 12 мин. след почивката капитанът на гостите Спас Урумов се възползва от разбъркване пред вратата на „червено-черните” след ъглов и от непосредствена близост възстанови равенството. До края на редовното време локомотивци създадоха три чисти голови положения, но в един от случаите Красимир Димитров и на два пъти Николов пропуснаха да довършат изпадналите в игрови делириум „академици”. Добри думи да проявите си в тези „минути на истината” заслужи стражът Стелиян Кръстев, който съумя да опази вратата си „суха”. Стабилно действаха в защитен план Драгомир Бояджиев, Пламен Ценов, Петър Василев и Ивайло Троянов, а напред сполучливо оперираше Здравко Мойнов. Така се стигна до 3 мин. на първото продължение, когато влезлият след антракта Цветан Генков наказа  неуспешен опит за изкуствена засада на свищовлии и за радост на около 500-те зрители донесе ценната победа”.
Съвсем заслужено в края на 2002 г. ФК „Локомотив” е определен за отбор на годината, а в десетката на най-добрите спортисти на Мездра влизат Цветан Генков и Красимир Диков.
През пролетта доброто ни представяне в третия ешелон продължава: в крайното класиране сме четвърти с 51 точки и голово съотношение 55:33 - актив, натрупан след 15 победи (четири от които навън), 6 ремита и 9 загуби (само една от тях на собствен терен). Най-изразителният ни успех като домакини е срещу „Локомотив” (Горна Оряховица) с 5:0, а като гости - срещу „Чавдар” (Бяла Слатина) с 3:0.
Влизане в шестицата е реалистичната цел, поставена от клубното ръководство пред играчите и техния наставник преди началото на шампионата. Виза за втора лига печели „Етър 1924” (Велико Търново), който става първенец в групата със 76 т. Втори, с 9 т. по-малко, е „Монтана”, а трети - „Бдин” (Видин), изпреварил ни само с една точка. Листата на голмайсторите оглавява Цветан Генков с 14 точни попадения, пред Николай Нинов с 12 и Цветан Николов със 7. Следват: Здравко Мойнов - 6, Аспарух Аспарухов и Калоян Костов по 3, Красимир Диков, Пламен Николов, Ралин Цанов и Пламен Ценов по 2 и по един Валентин Пешунов и Александър Миков.
През април в Трявна се провежда традиционния преглед на сборните отбори  на четирите „В” АФГ. В състава на Северозападната група, която заема второ място в турнира, са включени нападателят Цветан Генков и халфовете Здравко Мойнов и Красимир Димитров.
Успешни изяви през този сезон в първенствата на зона „Враца” имат децата, юношите младша и старша възраст на клуба, за чиято подготовка се грижи Семко Горанов. Децата завършват втори с 42 точки и голова разлика 96:18 (14 победи и 4 загуби), непосредствено след врачанския „Ботев”. Също втори, с 24 т., приключват юношите старша възраст, изпреварени само от „Бдин” (Видин), а
юношите младша възраст са трети с 39 т. и голово съотношение 87:40 (13 победи и 7 загуби) - преди тях са „Монтана” и „Ботев”.
В началото на юни 2003 г. в черноморския курорт „Албена” се провежда XVII-то Европейско първенство по футбол за железничари. Шампион на стария континент става националният отбор на България, чийто състав е изграден предимно от състезатели на мездренския „Локо”, а селекционер е Семко Горанов, с помощник Пламен Цветков. На финала „трикольорите” побеждават Словакия с 2:1 и за трети път (след титлите на „Локомотив” - София през 1961 и 1963 г.) печелят ценния трофей.
***
2003/2004 е един от трите най-силни сезона на „Локомотив” (Мездра) в Северозападната „В” АФГ, наред с 1992/93 и 1989/90. През лятото в отбора са привлечени офанзивните халфове Цветомир Валериев и Хюсеин Хасанов, а през зимната пауза - опитният полузащитник Ангел Ангелов и нападателят Ивайло Данчев; завръща се от втородивизиония „Несебър” капитанът Николай Нинов. В титулярния състав се утвърждават юношите Иван Лалов и Генади Петров; втора футболна младост изживява Валентин Пешунов (Вальока). През есента играем ключова роля в първенството и на полусезона сме трети с 30 точки и голова разлика 37:10. Постигаме 9 победи (2 от които навън), 3 ремита и 3 загуби (нито една от тях на собствен терен). За отбелязване е, че записваме най-изразителния си успех в зоната от доста години насам - 7:0 срещу „Павликени”, печелим категорично с по 5:0 срещу „Левски” (Левски) и „Ситомир” (Никопол). От друга страна, най-конфузно е равенството у дома - 1:1 с „Белене”.
През ноември играем контролна среща с юношите старша възраст на китайския клуб „Ли Цен” от гр. Ханджоу, разположен на около 200 км от Шанхай. Наставник на азиатците, които са на лагер-школа в Ботевград и участват извън класирането в шампионата на софийската юношеска група, е бившият национален селекционер Борис Ангелов, а консултант - най-успелият български треньор  Димитър Пенев. Проверката завършва 2:1, като точни за нас са Хюсеин Хасанов и Николай Нинов от дузпа. През февруари връщаме визитата на потомците на Мао в Ботевград - спарингът приключва миролюбиво - 1:1 (гол на Николай Нинов от дузпа).
В края на декември ФК „Локомотив” за втори пореден път е определен за отбор на годината; за треньор на 2003 г. е избран Валери Цветанов, а в 10-те най-добри спортисти на Мездра влизат плеймейкърът Цветомир Валериев и вратарят Юлиян Левашки.
През пролетта се представяме още по-стабилно, в резултат на което се придвижваме едно място по-напред в крайното класиране: ставаме втори с актив от 64 точки, само с три по-малко от лидера „Локомотив” (Горна Оряховица), когото побеждаваме с 3:1. Равносметката  от най-успешния ни сезон от десетилетие насам: 19 победи, 7 равенства и 4 загуби. Най-изразително навън побеждаваме „Елит” (Свищов) със 7:2, а у дома - „Локомотив” (Дряново) с 6:2; на два пъти печелим срещу комшиите от „Ботев” (Враца) с 0:2 и 2:1. Още малко статистика: с отбелязаните 78 гола се нареждаме на трето място по резултатност; с допуснатите едва 23 гола пък нашата отбрана е една от най-стабилните в групата. Листата на голмайсторите оглавява Цветан Генков с 24 точни попадения, пред Цветан Николов и Цветомир Ангелов с по 10. Следват: Здравко Мойнов - 8, Иван Лалов - 6, Николай Нинов и Ивайло Данчев с по 5.
В края на април във Велико Търново се провежда ежегодният турнир на сборните отбори на четирите „В” групи. В състава на Северозападната зона, чийто селекционер е Валери Цветанов, са включени седем състезатели на „Локомотив”: вратарят Юлиян Левашки, бранителите Николай Начев и Петър Василев, халфовете Николай Нинов и Цветомир Ангелов, нападателите Цветан Генков и Ивайло Данчев. Северозападната „В” АФГ заема трето място след загуба от Североизточната с 0:1 и победа над Югоизточната с 1:0.
До бараж за класиране на републиканските финали достигат юношите IX-XII клас на СОУ „Иван Вазов”. След като стават областни и зонални шампиони, те отстъпват на неутрален терен в ловешкото село Галата пред Техникума по електротехника - Горна Оряховица с 0:3.
***
Преди сезона 2004/2005 напускат редица основни състезатели: голмайсторът на отбора Цветан Генков преминава в „Локомотив” (София), плеймейкърът Цветомир Валериев и нападателят Ивайло Данчев отиват във втородивизионния „Поморие”, стоперът Петър Василев се завръща в родния си клуб „Славия”, халфът Хюсеин Хасанов заминава да играе в чужбина. На тяхно място са привлечени аматьорският национал Цветко Иванов, централният защитник Ангел Кирилов (Кану), възпитаниците на юношеската школа Дилян Маринов и Христо Емилов; завръщат се отново „таранът” Аспарух Аспарухов (Паро) и „острието” Веселин Георгиев (Пилето). През първия дял от шампионата в Северозападната „В” група правим минимална крачка назад (в сравнение с м. г.) и в есенното класиране сме четвърти с 27 точки и голова разлика 29:15. Под ръководството на старши треньора Валери Цветанов и неговия помощник Венцислав Иванов записваме 8 победи (една от които навън), 3 ремита и 4 поражения (нито едно на собствен терен). Показателно е, че не губим точки у дома, докато като гости печелим шест. Най-изразителният ни успех е срещу „Павликени” със 7:0; категорично надиграваме временния лидер „Янтра” (Габрово) и претендента за първото място „Спартак” (Койнаре).
В края на 2004 г. за трети пореден път ФК „Локомотив” е избран за отбор на годината в общината, а сред 10-те най-добри спортисти на Мездра намират място младежкият национал Цветан Генков и халфът Ангел Ангелов.
През пролетния полусезон обаче правим „фалстарт”: допускаме конфузна загуба у дома от „Белите орли” (Плевен) с 1:3 и завършваме 1:1 с новия водач „Монтана” и с „Бдин” (Видин). В резултат се „смъкваме” на шесто място в таблицата и значително намаляваме своите шансове от догодина да играем в „Б” група. Заради слабото представяне, през април Управителният съвет на клуба освобождава старши треньора Валери Цветанов и назначава за наставник Емил Маринов. В оставащите кръгове до края на първенството не допускаме изненади и в крайна сметка финишираме четвърти с 56 точки и голова разлика 56:29 (16 победи, 8 равенства и 6 загуби). Първенец е „Янтра” с 63, пред „Монтана” с 62 и „Белите орли” с 60 т. Така след реорганизацията, предприета от Изпълкома на БФС във втория ни футболен ешелон, през 2005/2006 тези четири отбора добиват правото да се състезават в новосъздадената Западната „Б” РФГ.
Съставът, постигнал завръщането на ”Локо” в „Б” група след 11 години в зоната: вратари - Юлиян Левашки, Юлиян Бенов и Стелиян Кръстев, защитници - Валентин Пешунов, Николай Начев, Лъчезар Недялков, Дилян Маринов, Ивайло Димитров, Ангел Кирилов, Павел Марков и Пламен Йорданов, халфове - Николай Нинов, Александър Миков, Ангел Ангелов, Цветко Иванов, Здравко Мойнов, Пламен Николов и Генади Петров, нападатели - Цветан Николов, Иван Лалов, Аспарух Аспарухов, Христо Емилов, Илиян Маринов, Веселин Георгиев  и Калоян Костов; треньори: юли 2002 - април 2005 - Валери Цветанов, от април 2005 - Емил Маринов.
По този повод клубното ръководство организира официално закриване на сезона, на което са наградени най-добрите играчи през годината. За футболист на 2004/2005 е определен полузащитникът Александър Миков, за най-проспериращ млад състезател - Лъчезар Недялков, а за топреализатор Цветан Николов. Приза за „стара пушка” получава капитанът Николай Нинов, а неговият партньор в халфовата линия Цветко Иванов е избран за най-добър „боец”. Сред бурни аплодисменти председателят на клуба Йордан Гергов огласява решението на Българския футболен съюз, с което от новия сезон „Локо” (Мездра) ще играе в Западната „Б” РФГ. „Опитите не се броят - важен е крайният резултат” - с тази сентенция на Бърнард Шоу се обръща към състезателите кметът на общината Иван Аспарухов. Градоначалникът изказва специални благодарности на бившия наставник Валери Цветанов, допринесъл много за постигането на големия успех, както и на настоящия старши треньор Емил Маринов. Тържеството почитат основните финансови благодетели на тима: бизнесмените Мирослав Веселинов, Цветан Тодоров и Тони Йорданов, представители на пивоварна „Леденика” и на „Хемус-М”.